Последният човек, или странната история на Робинзон К.
- Автор: Богати Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният човек, или странната история на Робинзон К.». Краткое содержание книги:
— За мен те не са умрели.
— Това е атавизъм, Робинзон.
— О, значи ви е известно?
— Историк съм, Робинзон. Задачата ми е да опозная това, което спада към моята област в науката.
— А другарите ви?
— Инженер и биолог.
— Допълнени с историк — съвършена троица!
— Не е съвършена, само донякъде годна за изпълнение на задачата.
— И задачата ви е само като Юпитер, да ме отнесете на небето?
— Към задачите ни спада да ви подсигурим условия за живот, освен това да ви предоставим на науката, занимаваща се с изследванията на далечните от нас цивилизации.
— Аха, показа се шилото от торбата! Искате да си правите експерименти с мене! Взимате ме за морско свинче! Само че няма да я бъде! Предпочитам да си прережа гърлото, отколкото да се оставя!
— Успокойте се, Робинзон, Размислете. По всичко личи, че ще дойдете с нас. Това е еднакво полезно и за вас и за нас. Ако се противите, ще ни принудите да прибегнем до сила.
— Явно разбирате от тези работи.
— Разбираме, въпреки че на нашата планета насилието е непознато. Само ние тримата, които сме напуснали нашата планета, сме се подготвили за него, тъй като не можехме да знаем дали нямаше да ни се наложи.
— Насилието непознато! Това е първата дума, която ми харесва! Ако ви повярвам…
— Лъжата също е непозната при нас…
— Възможно ли е? Вашата цивилизация е по-развита от нашата, няма съмнение… Вие дойдохте при нас, ние не бихме били способни на това… Успели сте да създадете контакт посредством мисли… Но обществото ви, и то ли е по-развито от нашето?
— Развитието е ваша категория, Робинзон. Ние казваме по-скоро „различно“.
— То е все едно! Щом е различно във ваша полза!
— Общество, съответствуващо на условията и изискванията.
— Където, както твърдите, няма насилие и лъжа!
— Защото няма възможност за тях.
— Прекрасно! Може все пак и да дойда с вас…
— С нас ще дойдете, Робинзон.
— Но и на вас не ви е все едно дали насила или доброволно!
— Заблуждавате се. На вас не ви е все едно.
— Няма значение! Разкажете ми за там, където ще ме отведете! Разкажете ми! Накарайте ме да го пожелая!
— Имах такова намерение. Не би било целесъобразно да пристигнете при нас неинформиран.
— Така е. Говорете.
— Не сте ли уморен, Робинзон?
— Не съм уморен.
— Не сте ли гладен, Робинзон?
— Не съм гладен. Говорете.
— Можете ли да ме слушате, Робинзон?
— Ще затворя очи и ще ви слушам.
— Доколкото обусловеното ви от ситуацията нервно състояние позволява, може би ви е направило впечатление, Робинзон, че нашите прояви са белязани от знака на разумността. Според вас ние сме унищожили жителите на Земята. Щяхте ли да се учудите, ако беше така? Не забравяйте, че и вие се готвехте за същото. Можехте дори да го направите. Не очаквайте от мен да опровергая тази възможност. Нито пък да я отхвърля по отношение на нас. В края на краищата, щом човечеството се е показало склонно да се самоунищожи, какво щеше да му попречи да го направи и с други? Вие, знаем, често сте си играли с мисълта, че отнякъде ще дойдат неприятелски настроени гости на Земята и ще опустошат или заробят човечеството. Но какво можеше да гарантира на останалите цивилизации, че жителите на Земята, или поне част от тях, снабдени с нужните и подходящи средства, не биха постъпили по същия начин?
— Значи започнали сте превантивна война срещу нас.
— Мислите с категориите на приключенските романи, Робинзон.
— Изненадва ли ви? Не съм ли и аз самият само един герой от комикс?
— Говорите безсмислени работи. Вие ги наричате спекулации. А съществуват само факти.
(Което си е факт, факт е…)
— Нас ни направлява онази необходимост от запазването на вида, която не е била осъзната навреме от жителите на Земята.
(И най-предвидливият човек е безпомощен, когато в тъмна уличка го цапнат отзад по главата!)
— Не знам какво да правя със сравненията, Робинзон. Сравнението е неточна формулировка за нещо, което може да бъде изразено точно. Следователно е вредно. Трябва да отвикнете от него. Продължавам. Онази част от природата, която по отношение на нас наричаме външен свят, засега е по-силна и още дълго време ще бъде по-силна от нас. Това се отнася за нас също така, както се е и отнасяло за жителите на Земята, докато са съществували. Разликата се проявява не в това, че ние сме стигнали на по-високо стъпало на познанието, нито в това, че засега все още съществуваме. Разликата е в същността на познанието. Вие сте навлезли в периферията на законите на природата, което е събудило у вас представата, че вече сте я и надвили. Не сте забелязали, че дори една тропическа буря или една средна по сила виелица са по-силни от вас.