Последният човек, или странната история на Робинзон К.
- Автор: Богати Петер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Боевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният човек, или странната история на Робинзон К.». Краткое содержание книги:
(Без да се изключва възможността за грешка.)
— Наистина.
(Сега ви хванах! Значи и вие можете да попаднете в клопката на опита или късното осъзнаване?!)
— Не ми следите мисълта както трябва, Робинзон. Ние знаехме, че ще изчезнете.
(Знаехте или участвувахте?)
— Двете взаимно се предполагат и същевременно не се изключват взаимно.
(Додонски отговор.)
— Продължавам, Робинзон. Мислите ви продължават да се отклоняват в посока на детайлите, макар да ви уведомих, че нямам намерение да споря. Ние ви намерихме, Робинзон. Това донякъде ни изненада. Ако бяхме дошли малко по-късно, вече нямаше да сте жив.
(И аз така мисля.)
— По този начин обаче ще имаме възможност да проучим условията на вашето оцеляване. Познаваме експериментите, в които сте взели участие, и, естествено, материала, който ви е предпазил от лъчите.
(Щом сте толкова по-развити от нас, къде е изненадата?)
— Въпросът е правилен. Естествено, не става дума за емоционална изненада, тъй като това също е субективен елемент, следователно изразът е неточен. Ние познавахме въпросното вещество, но не беше налице познанието, че именно то е онова, което при дадените условия дава съответна защита. Сега вече притежаваме и това познание. Пътуването ни не е било напразно.
(Познание, осъзнаване, разумно, целесъобразно, полезно, обстоятелства — колко бедно и елементарно формулира! Сякаш не познава други понятия!)
— Понятията могат да имат само подчинена роля. Задачата на формулирането и неговите форми на проявление — думите и изреченията — е да информират. Знаем, че е било време, когато са имали и други задачи. Когато така наречената реч, или първичната форма на обмена на мисли, е служела и за изявата на субективни фактори. Тези фактори са били наричани раздразнение, чувство, настроение и така нататък, и така нататък. Известни са ми, тъй като съм историк. Всичко това обаче вече е минало и би било смешно, ако понятието „смешно“ не принадлежеше също към света на овехтелите субективизми. Към онези явления и прояви, за които се е изяснило, че са излишни. Необходими са само онези понятия, които имат конкретно съдържание. Било това съдържание обективно или отвлечено. Една основна обща математическа формула, въпреки че има отвлечена форма на проявление, има конкретно съдържание. Голяма част обаче от вашите мисли нямат дори и отвлечено съдържание.
(Шегува ли се?! Напада в гръб собствената си теория?)
— Не ви разбирам, Робинзон. Нищо смешно по вашите понятия не съм казал. Само фактите.
(Никога ли не сте се срещали с комични факти?)
— Внимавайте, Робинзон. Ако видите човек, който се подхлъзва на портокалова кора, вие се смеете; но този човек охка, защото си е счупил крака. Смехът е също толкова субективна проява, колкото и плачът.
(Вие никога ли не плачете и никога ли не се смеете?!)
— Трябва да ни разберете, Робинзон, и тогава много неща ще виждате по друг начин.
(Прав сте. Винаги говорим само за нас, които вече ни няма. Да говорим за вас, които ви има. И които, както изглежда, сте победили онази духовна немотия, дето земното човечество най-много да беше успяло да усети, но да се отърси от нея, ах, не му остана време!)
— Почти не сме се различавали от вас, Робинзон. Поне що се отнася до същността. Защото подробностите, разбира се, бяха по-други. Ние също имаме история, която е започнала с последния етап на древното развитие, когато обществата получили специфичния си характер и успели да го запазят за бъдещите генерации в писмен вид. На земята този характер е получил израз в класовото общество; у нас — нещо подобно по същността си, но все пак не същото. Това е подробност, ще имаме време да се върнем на нея по време на пътуването. Ние изживяхме докрай целия онзи етап на развитие на този характер, съответните прояви на който на Земята са се наричали робовладелско, феодално и капиталистическо общество. Впоследствие и онези, които на Земята биха могли да се вместят в споменатата система само с цената на определени трудности: първата, втората и третата индустриална революция. Земята е стояла на прага на третата епоха, която у нас е приключила отдавна: нейните резултати оформиха основните форми на сегашното ни общество.