Последният човек, или странната история на Робинзон К.

— Разбирането му няма да ви причини трудности, Робинзон, тъй като началните елементи на третата индустриална революция — полимерната химия, молекулярната биология, кибернетиката и разбиването на структурата на атома, изкуственото изменение на енергетичните състояния — не са били съвсем непознати за жителите на Земята, въпреки че всичко е било съвсем в начален стадий. Освен това вие, Робинзон, сте човек на естествените науки и като такъв сте наясно с необходимите понятия за предмета.

— Споменатите научни познания са взаимнозависими, трудно е да предположим което и да е от тях без другото. Дори при тях да се оформи някакво подреждане, това подреждане постоянно се променя и никога не се определя от важността, а от необходимостта. При нашите условия — което междувременно не означава, че и при условията на Земята би се получило така — в даден момент на преден план излезе молекулярната биология. Във взаимна зависимост с обществото ни, по-точно — с проявяващите се в него противоречия. Обществените противоречия — и тук се проявява повърхностна прилика — също бяха вертикални и хоризонтални. Проявяваха се в рамките на една обществена групировка — нека я наречем държава, — а се проявяваха и между отделни държави или групи от държави, в които една или друга тенденция беше стигнала до господствуващо положение.

Характерно за третата индустриална революция е, че с развитието на техниката средствата на властта постепенно са били ограничавани. В технически смисъл самите средства ставаха неограничени, но тъкмо това водеше до ограничаването на обществената им стойност. Рискът има математически закономерности, това е било анализирано научно. Всяко начинание е придружено от риск. Било то научно, било стопанско или начинание за завладяване на властта. Има обаче една точка, в която рискът нараства дотолкова, че губи обичайния си смисъл и увеличаването на употребените средства става излишно. Ако с десет взривни устройства е възможно да се унищожи всеки жител на планетата, излишно е да се правят единадесет. Ако могат да бъдат унищожени с едно, второто не е необходимо. А ако всеки от заинтересованите разполага със своето единствено, но пълноценно унищожително средство, неговото притежаване има само теоретична стойност: не може да бъде използувано, а само притежавано. Унищожаването стана равносилно на самоунищожаване. Така че значението на унищожението на органичния живот и особено на съзнателния органичен живот изчезна в момента, в който възможността за това стана реалност.