Докосването на нощта

— Известно време не съм чистила чантата си — промърмори тя, — но това не значи, че трябва да заведат дело срещу мен. Нека просто пуснем всичко обратно.

Ариел се наклони към него с намерението да вземе част от собствеността си, но Лусиен вдигна ръка и я задържа назад.

— От години не съм се занимавал с нещо толкова забавно, Ариел. Няма да ти позволя да ме лишиш от това удоволствие.

— Правиш го, само защото не ти върнах кристала — обвини го тя.

— Донякъде е вярно — съгласи се той. — Ако ми беше дала кристала, нямаше да ни се наложи да ровим в нещата ти.

Ариел го изгледа свирепо.

— А ако ти дам кристала, ще ми позволиш да си прибера нещата, така ли?

— Грешиш. Както вече казах, от години не съм се забавлявал толкова.

— В случай, че не знаеш, не е учтиво да се ровиш в чуждите вещи.

Лусиен не й обърна внимание и й подаде портмонето и чековата книжка. След това разкопча ципа на издутия несесер с козметични принадлежности и нерешително разрови съдържанието му с показалец.

— Удивително — промърмори той, като затвори ципа и й подаде несесера.

Щом вдигна една малка найлонова кесийка, Ариел рязко я издърпа от ръката му. Лусиен я погледна въпросително и Ариел изруга червенината, която усещаше, че се разлива по шията и бузите й.

— Това не те засяга. То е за... ъ-ъ поддържане на личната хигиена.

— А-ха — разбиращо промърмори той и върна вниманието си към бъркотията в скута си.

Ариел реши, че най-добрия начин да избегне това унижение е като не му обръща внимание и, като се отпусна назад в седалката, затвори очи. Изминаха няколко минути, преди Лусиен да се обади:

— Точно това ни трябва.

Ариел отвори рязко очи и погледна към него. Лусиен беше разгънал една кърпичка, в която беше увита тясна гривна от преплетени златни и сребърни жички.

Ариел се надигна и възкликна:

— Търся тая гривна от месеци!

— Е, сега поне знаеш къде е — каза той и постави до отделените встрани пет-шест чифта обици. Събра обиците, постави ги в центъра на кърпичката и я завърза отново. След това постави вързопчето в чантата й, затвори я и я остави обратно на пода.

— Приятно ли беше? — саркастично попита Ариел.

— Изключително — отговори той, отправяйки й една от злобни усмивки. — Научих много за теб.

Ариел предположи, че изказването му цели да я заплаши и го прие по този начин. Почти започваше да съжалява, че не му беше дала кристала.

— Сега какво ще правим? — попита тя.

— Ами, първото нещо, което трябва да направиш е да извадиш кристала. Тъй като не искаш да ми го дадеш, ще се наложи да ми помогнеш с правенето на магията.

Ариел се почувства заинтригувана, въпреки недоверието си и като бръкна под яката на блузата си, тя напипа синджира и издърпа кристала навън.

Лусиен й подаде гривната.

— Сложи си гривната и хвани кристала — след като Ариел го направи, той продължи с инструкциите си. — След малко ще ти кажа да затвориш очи и да се съсредоточиш върху гривната. Трябва да изградиш в ума си ясна представа как изглежда, как тежи на китката й и как кожата ти чувства допира й. Опитай се да различиш топлината на златото от хладния допир на среброто. Изхвърли от ума си всичко, с изключение на представата за гривната и звука на моя глас, и в никакъв случай не пускай кристала, докато не ти кажа. Това е особено важно, Ариел, защото ако го пуснеш предварително, магията може да се обърне срещу нас и да ни причини повече проблеми, отколкото би могъл да създаде Гейлън. Имаш ли някакви въпроси?