Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Не.
— Добре. Когато кажа „три“ искам да затвориш очи и да направиш както ти казах. Когато се съсредоточиш, аз ще докосна кристала и гривната. Ще усетиш внезапен прилив на сила, но няма да се страхуваш. Готова ли си? — когато Ариел кимна утвърдително, Лусиен преброи: — Едно. Две. Три!
Ариел затвори очи и се съсредоточи върху гривната. Когато образа й изникна в ума й, тя изпробва теглото й. След това се съсредоточи върху допира й до кожата й. С изненада откри, че наистина има разлика в температурата на двата метала.
Така се беше съсредоточила върху гривната, че подскочи когато Лусиен обви едната си ръка върху нейната, която държеше кристала, а с другата хвана китката й. Ариел наистина почувства внезапен прилив, но не на сила. Почувства плашещо силно желание.
„Спокойно — прошепна Лусиен в ума й. — В безопасност си. Нищо няма а ти се случи. Довери ми се. Довери ми се.“
Някъде в дълбините на мозъка си Ариел чу заядлив глас, който й казваше, че доверието беше последното нещо, което можеше да изпитва към Лусиен. Но въпреки това, тя почувства как се поддава на омайната му настойчивост. Волята й отстъпи съвсем, когато Лусиен започна да напява в мелодичен, хипнотизиращ ритъм, който й се струваше странно познат и в същото време напълно чужд.
Нямаше представа колко време бе изминало, когато Лусиен каза:
— Ариел, можеш да отвориш очи и да пуснеш кристала.
Тя отвори очи и го погледна. Почувства, че й се вие свят, сякаш бе прекалила с пиенето и по някаква необяснима причина се изкиска.
Лусиен учудено повдигна вежди.
— Кое е толкова смешно?
— Не знам — отвърна тя и отново се изхили.
Той се намръщи.
— Сигурно е някакво обратно въздействие от кристала.
Тези думи й се сториха толкова абсурдни, че Ариел отново избухна в силен смях.
— Ариел, опитай се да се успокоиш — заповяда Лусиен.
— Да се опита да се успокоя ли? — повтори тя с вой. — Тичам насам-натам с един магьосник, който най-редовно ме заплашва и шпионирам друг магьосник, който пуска любовни магии в къщата ми и се опитва да ме превърне в своя любовна робиня. Животинчето ти ме тероризира постоянно и подозирам, че изчаква подходящ момент да ми прегризе гърлото. Направил си ми магия, която ми пречи да избирам други номера, освен домашния си телефон, а ти прекарваш в главата ми повече време, отколкото аз самата. Брат ми изчезна и може би се е превърнал в безмозъчен зеленчук, а ти искаш да се успокоя. Много си смешен, Лусиен. Ти си съвсем откачен!
По това време Ариел вече се смееше така силно, че пляскаше с длани по хълбоците си. Лусиен поклати глава и се загледа в нея. Веселието беше една особеност на простосмъртните, която намираше за забавна и объркваща. В него нямаше никаква логика и често се предизвикваше от обстоятелства, които дори в най-малка степен не бяха забавни.
— Нима наистина не виждаш къде е смешното? — запъхтяно рече Ариел между два изблика смях.
— Не, не виждам.
Тя избърса сълзите от очите си.
— Мислех, че си го разбрал.
Лусиен се намръщи озадачено.
— Не не съм.
Това я хвърли в нов пристъп на веселие. Когато най-сетне се насмя, Ариел каза:
— Боже, беше хубаво! Прав е бил онзи, дето е казал, че смехът е най-доброто лекарство. Сега какво ще правим?
— Ако се чувстваш готова, ще влезем в къщата и ще проверим дали магията ни работи.
— Искаш да кажеш, че може да не сработи? — ахна разтревожено тя.
Лусиен сви рамене.
— Тъй като не мога да проследя магията, не бих могъл да съм сигурен какво точно ще направи. Гривната ти е плетена, така че успяха да втъка в нея няколко защитни магии. Би трябвало да свършат работа, но винаги има възможност да се случи обратното.
— Ами ако не сработят?
— Ще имаш голяма нужда от нещо по-силно от лечебния смях — мрачно отговори той.
Ариел погледна към къщата и преглътна. Ако Лусиен се окажеше прав, след няколко минути тя щеше да си има дяволски много проблеми.
— Знаеш ли, Ариел, не е нужно да се подлагаш на този риск — додаде Лусиен. — Нужно е само да ми дадеш кристала и аз ще се погрижа за магията на Гейлън.