Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Ариел беше като болна от безпокойство за Лусиен. Той беше в къщата вече почти час. Колко време му трябваше, за да открие магията?
Излезе от колата и се заразхожда покрай нея, опитвайки се да реши дали трябва да му се притече на помощ. Не че знаеше нещо за магиите, да не говорим за проследяването и обезвреждането им. Ако сега нахлуеше вътре, можеше да провали всичко. Можеше да си представи каква би била реакцията на Лусиен тогава.
Облегна се на колата и си каза, че се безпокои ненужно. Лусиен не правеше нищо опасно. За Бога, та той преследваше една любовна магия, а не някакъв демон! Просто й се искаше да бе употребил телепатичните си възможности, за да я извести, че е добре. Сякаш че желанието й бе магическо, защото Лусиен изведнъж отвори вратата и излезе от къщата.
— Хвана ли магията! — попита Ариел, като се забърза към него.
— Да — отвърна той и отстъпи встрани, за да я пропусне.
— Продължи толкова дълго. Започнах да се притеснявам — каза му тя, докато Лусиен затваряше вратата след нея. След това той се обърна към нея, свали кристала от шията си и й го подаде.
Ариел се сепна. При все че Лусиен й бе казал, че ще й върне кристала, тя не бе предполагала, че ще се окаже толкова лесно. Честно казано, мислеше, че ще й се наложи да го помоли за кристала.
Като го взе от ръката му, тя му се усмихна и промуши синджира през главата си.
— Благодаря, Лусиен.
— Не е нужно да ми благодариш — скован рече той. — Казах ти, че ще ти го върна, а аз винаги държа на думата си, дори ако това означава да дам нещо, което по право е мое.
Ариел почувства, че Лусиен все още е раздразнен от отказа й да му даде кристала и побърза да смени темата.
— Разкажи ми за магията. Къде я откри?
— В спалнята ти — отговори той.
Ариел не се изненада. Какво по-добро място за криене за една любовна магия от спалнята?
— Имаше ли проблеми с развалянето й?
— И двамата не сме обядвали. Какво ще кажеш да отидем в кухнята и да хапнем нещо? — предложи той.
Отбягваше въпроса й и Ариел го изгледа подозрително.
— Лусиен, какво се опитваш да скриеш от мен?
— Нищо не се опитвам да крия — възрази той, като се намръщи.
Този път извъртането му беше явно.
— Нека перифразирам въпроса си. Какво не ми казваш за магията?
Намръщената му гримаса се превърна в заплашителен гняв.
— Нека оставим това, Ариел.
— Не! — твърдо рече тя. — Тази магия беше предназначена за мен и имам право да знам какво е представлявала. А сега, моля те, разкажи ми какво се случи.
Лусиен се отблъсна от вратата и устремно се насочи към коридора, водещ към кухнята, без да обърне внимание на думите й. Ариел побърза да го последва. Беше изминал половината път, преди да успее да го застигне. Хвана го за ръката и го дръпна.
Когато Лусиен се обърна и я изгледа свирепо, Ариел въздъхна. Очевидно желанието му беше някой да го предизвика, но тя нямаше намерение да му дава повод.
— Моля те, Лусиен, разкажи ми за магията.
— Казах ти, да оставим тази история настрана — повтори той.
Ариел поклати глава.
— Съжалявам, но не мога. Единственият начин да се защитавам е като знам какво ме заплашва.
— Добре! — избухна Лусиен и стресна Ариел. — Щом искаш кървави подробности, ще ги имаш. Гейлън не се е задоволил просто да направи магия, която щеше да те увлече по него. С други думи той не е искал само да го обожаваш. Искал е да притежава душата ти!
Отначало Ариел го загледа учудено. За какво говореше той? Но след това думите започнаха да достигат до разума й и тогава пред нея се появи образа на Арманд с безжизнени очи.
— О, Боже, нима това е сторил с брат ми? Откраднал му е душата? — като сграбчи реверите на ризата на Лусиен, тя впи поглед в него, тя заговори с яростна настойчивост: — Трябва да го спасим, Лусиен, трябва!
Лусиен я зяпна с отворена уста. Току-що й бе казал, че душата й — същината на личността й — е в смъртна опасност, а тя се безпокоеше за брат си! Нима изобщо нямаше инстинкт за самосъхранение?
Разбира се, че имаше, но той бе изтикан на заден план от любовта към брат й.
— Моля те, Лусиен! Трябва да го спасим!
— Не мога да направя нищо, ако Гейлън владее душата на брат ти — извинително рече той. — Гейлън използва Старите магии, а аз не съм обучен да се боря с тях. Едва успях да унищожа демона.
— Но все пак го унищожи — възрази Ариел, отказвайки да повярва, че Лусиен не е в състояние да помогне на Арманд. Той беше магьосник. Можеше да прави всичко. — Какво ти трябва, за да победиш Гейлън? Кристалът? Това е, нали? Трябва ти кристала.
Пусна ризата му и свали синджира от шията си. Подаде му кристала с думите: