Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Когато тя най-сетне пристигна, Лусиен побърза към колата и отвори вратата от другата страна. Ариел сепнато извика, щом той се качи и след това го изгледа свирепо.
— По дяволите, Лусиен! Ако още един път ме стреснеш така ще те ударя по носа! — изкрещя тя.
— Съжалявам — каза той без капчица разкаяние. — Трябва да поговорим.
— И аз мисля така — гневно каза тя, като разкопча предпазния колан и се извърна към него. — Как смееше да ме откъсваш от външния свят!
Лусиен повдигна вежди.
— Да съм те откъснал от външния свят?
— Не се прави на невинен, ти... ти... магьосник такъв! — нападна го тя. — Опитах се да се свържа със съдружника си и познай какво се случи?
Лусиен дори не мигна.
— Свърза се с домашния си телефонен секретар.
— Значи не го отричаш? Признаваш, че си ме отрязал от външния свят? — прошепна тя, без да може да повярва на ушите си.
— Признавам, че направих заклинание, което ти позволява да се свързваш само с домашния си телефонен номер, но не мога да кажа, че си откъсната от външния свят. Трябва само да излезеш извън кръга и можеш да отидеш където пожелаеш.
— Само дето не мога да се обадя у дома, нали?
— Напротив. Можеш да се обадиш у дома. Но не можеш да се обадиш никъде другаде.
Лусиен седеше до нея с толкова самодоволен вид, че на Ариел и се прииска да изкрещи. Гневно пое дъх и заяви:
— Искам да махнеш заклинанието и то още сега!
— Не мога да го направя.
— Не искаш да го направиш!
— Наистина отдаваш прекалено голямо значение на думите, не мислиш ли?
— Лусиен, кълна ти се, че ако не развалиш магията, ще...
— Какво ще направиш? — подкани я той с тих, подигравателен глас, щом Ариел замълча.
— Не знам точно какво, но все ще измисля нещо — заплаши го тя.
Лусиен сви рамене с безразличие.
— Добре. Защо не ми дадеш кристала, докато обмисляш плана си?
Ръката й отскочи към кристала.
— Няма да стане.
— Ариел, нямам време да обсъждам този въпрос — раздразнено въздъхна той. — В розите, които Гейлън ти даде тази сутрин, се криеше магия със закъснение. Магията се задейства, след като ти излезе и сега в къщата има изпуснато на свобода заклинание, което те очаква да прекрачиш прага. Единственият начин да го проследя и обезвредя е да ми дадеш кристала. Така че, моля те, дай ми го и то още сега.
Ариел се облегна на вратата и го изгледа скептично.
— В къщата се разхожда на свобода магия, която ме очаква?
— Точно така.
— Разбирам. Значи тази изпусната магия представлява нещо като мишка. Просто си припка насам-натам и изскача точно когато най-малко я очакваш. Мога да се обзаложа, че освен това се крие под печката, а през нощта напада хладилника, нали?
— Ариел, това не е игра! — сопна се Лусиен.
— О, хайде, Лусиен! — презрително провлече тя. — Нима мислиш, че съм толкова глупава, та ще повярвам на такъв абсурд, като идеята за магията, която се разхождала на свобода из къщата?
Ариел не бе подготвена за реакцията му. В единия миг тя седеше облегната на вратата на колата, а в следващия Лусиен вече бе сграбчил ръцете й и я бе придърпал към себе си, така че на практика Ариел седеше в скута му. Освен това несъмнено се беше разгневил — очите му грееха, кристалът се затопляше, а край тях се надигаше вятър.
— Може би мислиш, че е само шега — каза той заплашително, — но ще промениш мнението си, ако любовната магия на Гейлън влезе в действие. Самият аз не обичам простосмъртните, но Гейлън ги счита за отвратителни. Знам го от собствен опит. Ще те използва, ще те поругае, а когато приключи с теб, ще те унищожи... ако имаш късмет. Може просто да реши да те остави, за да те измъчва за забавление.
— Любовна магия ли? — разтреперано повтори Ариел, прекалено изплашена, за да се замисли над думите на Лусиен. — Мисля, че спомена нещо за изпусната магия.
— И двете — провлачи той, като пусна ръцете й. — Ето защо те заведе в пещерата и се опита да те накара да ядеш там. Пещерата е наше култово място, но освен това е неразделна част от брачния ни ритуал. В нея се крие някаква загадъчна сила, която сваля задръжките и засилва желанието за индивидуално и родово оцеляване. Ако беше яла там, задръжките ти щяха да изчезнат и щеше да сметнеш Гейлън за изключително привлекателен. След това, когато се върнеше в къщата и магията му влезеше в действие... Е, нека просто кажем, че щеше опасно да се влюбиш.