Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Ариел почувства внезапен хлад и разтърка ръцете си. Не искаше да повярва на думите на Лусиен, но но можеше напълно да ги пренебрегне, защото си спомни за смущението, което прочете в очите на Гейлън, когато му отказа да яде в пещерата.
— Ако Гейлън наистина мрази простосмъртните до такава степен, както твърдиш ти, тогава защо ще иска да извършва с мен... брачния ритуал? — възрази тя, залавяйки се за единствената слаба точка в аргументацията му.
— Гейлън нямаше да вземе участие в ритуала — отговори Лусиен. — Щеше да те отрупа с храна, но самия той нямаше да вземе една трошичка, защото не иска да се обвързва с теб.
— Разбирам — слабо промърмори Ариел. Извърна глава и се загледа към къщата през предното стъкло. Потрепери при мисълта, за съдбата, която я очакваше зад входната врата.
Обърна се отново към Лусиен при звука на гласа му.
— Браво. Най-сетне ми повярва.
Като се досети, че отново е прочел мислите й, Ариел отговори:
— Да, повярвах ти, но въпреки това няма да ти дам кристала.
Очакваше Лусиен да избухне в гняв при отказа й, но вместо това той я изгледа объркано.
— Защо?
Ариел поклати глава, без да знае как да го обясни по понятен за него начин. Фактът, че не знаеше как да изрази мислите си накара очите й да плувнат в сълзи. Знаеше, че не трябва да плаче. Така само щеше да затвърди мнението на Лусиен, че е слаба, а не слабостта бе причината за сълзите й. Просто последните няколко дни бяха изпълнени с твърде много напрежение. Беше изморена и изплашена, и така загрижена за Арманд, че се чувстваше буквално болна. Като капак на всичко бе попаднала между двама враждуващи магьосници, които владееха сили далеч по-големи от способността й да ги разбере, а камо ли да се бори с тях.
Примигна, опитвайки се да прогони сълзите, но не постигна голям успех. Сълзите започнаха да се стичат по бузите й и като ги изтри нетърпеливо, тя отговори:
— Няма да ти дам кристала, защото той е единствената ми връзка с брат ми. Знам, че това едва ли има някакъв смисъл за теб, но за мен кристала е всичко. Брат ми ме обича така безусловно, с всичките ми недостатъци, а аз изпитвам същото към него. Ако трябва да стана някаква... любовна робиня на Гейлън, за да мога да запазя това малко късче от брат си, тогава съм готова да се жертвам. По-добре да имам тази слаба връзка с него, отколкото нищо. Без него чувствам в себе си такава ужасна, болезнена самота. Нито Гейлън, нито някой друг би могъл да измисли по-страшно мъчение.
Сълзите й смутиха Лусиен, но думите й достигнаха до дъното на душата му. Много добре знаеше какво има предвид Ариел, тъй като самият той изпитваше тази ужасна, болезнена самота откакто бе в изгнание. И, подобно на нея, беше готов да се пожертва, за да има някакъв, макар и слаб, допир със себеподобните си.
Проблемът беше там, че докато за нея кристалът не беше нищо повече от плацебо, Лусиен се нуждаеше от него, за да бъде цялостен. Съчувствието му беше без значение. Трябваше да си върне кристала.
Но щом понечи да й го обясни, от устата му не излезе нито звук. Ариел изглеждаше толкова разстроена и уязвима с насълзените си зелени очи и мокри бузи, че го прониза силно желание да я защити и успокои. Прииска му се да я прегърне, да я приласкае до гърдите си и да се закълне, че ще направи всичко, за да върне брат й, дори с цената на живота си.
Думите й бяха пронизали душата му, но когато осъзна, че е готов да даде живота си за нея, Лусиен бе разтърсен из основи. Единствените хора, към които един магьосник би могъл да изпитва такива силни чувства са жена му и детето му. Ако не знаеше каква е истината можеше да си помисли, че се е влюбил в Ариел.
„Това е само свързващата магия — прозвуча гласът на разума в него. — Създала е усещане за любов, но то не е истинско.“
Вкопчи се в това обяснение, като удавник за сламка. За нещастие то не можеше да реши проблема с кристала. Тъй като Ариел отказваше да се раздели с него, единственото, което му оставеше, бе да направи някакво заклинание, което би могло да я защити.
— Щом не искаш да ми дадеш кристала, тогава дай ми нещо твое, така че да му направя магия, която да те пази — каза й той. — Нещо, което да можеш да носиш през цялото време. Някакво бижу, може би. Например обици?
Дъхът на Ариел секна, когато Лусиен изведнъж посегна към нея и вдигна косата й. Знаеше, че в жеста му няма нищо лично. Просто проверяваше дали носи обици. Това обаче не попречи на възбудата да я разтърси като електрически удар при допира му.
Знаеше, че реакцията на допира му е лудост. Беше видяла колко опасен можеше да стане само докато успее да мигне с очи и не беше толкова глупава, та да го приеме само за поза. Тогава защо вътрешно трепереше от докосването му? Защо жадуваше да се хвърли в прегръдките му?