Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Ала Сестрата можеше да мисли единствено за това колко празен би бил животът й, ако светът се свеждаше единствено до зримия си облик. Думите на събеседника й не можеха да променят убежденията й — тя бе надзърнала в очите на Лунните деца и никога нямаше да забрави това. Суровият прагматизъм и реализъм на Тсата явно пропускаха да вземат под внимание духовете, които обитаваха и Сарамир, и Окхамба.
— Духовете са същества, чиято природа не може да бъде обяснена — беше рекъл той, — но ние не им се покланяме, нито пък ги молим за прошка.
— Щом не можете да обясните природата на духовете — изтъкна му Кайку, — навярно има и доста други неща, които лежат отвъд разбиранията ви.
— Ами ако вашите богове са просто духове, притежаващи много по-голяма сила?
И така нататък, и така нататък. Това беше разговор, към който нямаше никакво желание да се връща, ето защо насочи темата към собствените си надежди и страхове и за пореден път се изненада с каква лекота разкриваше душата си пред татуирания мъж. Навярно това се дължеше на поразителната му откритост — Кайку просто не можеше да повярва, че Тсата е способен да я предаде, а това беше най-големият й страх, защото толкова често я бяха предавали. Разговорът я погълна до такава степен, че тя изобщо не забеляза колко ниско над западния хоризонт е надвиснало окото на Нуки.
— Богове, Тсата! — възкликна тя и улови ръката на събеседника си. — Стана късно и съвсем забравих за другата причина, поради която дойдох да те видя. Ще дойдеш ли с мен в Арака Джо? Юги свика среща и ме попита дали ще дойдеш.
— Ще дойда — рече татуираният мъж. — Може ли да взема и други хора със себе си? — попита, ала щом видя озадачената гримаса на Кайку, побърза да добави: — Аз не съм техен водач, а само човек, който изпълнява ролята на посланик поради благоразположението на моя паш. Трябва да дойдат и други ткиуратци, за да чуят със собствените си уши това, за което ще стане реч, и да се вземе решение според ситуацията. Ще се погрижа да не бъдем много. Как смяташ, трима, сред които и аз, приемливо ли е?
— Трима, значи — кимна Кайку. — Трябва да сме там по залез слънце.
Срещата бе свикана в правоъгълната централна зала на най-големия храм в комплекса. Величественият някога купол се бе срутил под натиска на столетията и рано изгрялата Иридима надничаше отгоре, докато последните лъчи на окото на Нуки обагряха небето в бакърено и златно. Огромната постройка бе съградена от същия бял камък като останалата част от комплекса; този материал бе послужил и за извайването на внушителните статуи, обрамчили залата — по четири пред всяка стена и по една във всеки ъгъл. Повечето от тях бяха добре запазени, тъй като покривът бе рухнал сравнително неотдавна, и застрашителният им облик продължаваше да смущава всеки, който се изправеше пред тях. Телата им представляваха уродливи съчетания между влечуги, бозайници и птици, а от изцъклените им, сцепени хоризонтално очи сякаш струеше някакъв тъмен глад, който пробуждаше отдавна забравени древни спомени, витаещи в най-затънтените кътчета на съзнанието.
Сега помещението бе осветено от множество фенери, закрепени по стените, а голямата, украсена с изящни рисунки рогозка, постлана в центъра му, бе предназначена за участниците в събранието. Когато Кайку и Тсата пристигнаха, повечето вече бяха там — седнали с кръстосали крака или коленичили на рогозката, предварително изули обувките си. Тя разпозна всички — Кайлин, Фаека и няколко други Сестри, Юги, Мишани, Лусия, бъдещия баракс Хикен ту Еринима, бараксиня Емира ту Зирис и избрани членове на Либера Драмач. Кайку изпита облекчение, че Асара не бе сред присъстващите — избягваше я откакто бе получила известията за пристигането й, — ала после си каза, че не бе изключено някогашната й прислужница да е там, а тя просто да не може да я познае.
Присъстваха съвсем малко благородници, защото повечето предпочитаха да си стоят в градовете, а тази среща бе предимно на Либера Драмач. Хикен беше тук, защото все гледаше да се навърта около Лусия като гладен лещояд, а пък бараксиня Емира бе на посещение в Арака Джо. Тя бе ентусиазиран поддръжник на Либера Драмач, ала за съжаление в момента не разполагаше с кой знае каква власт, понеже доста недалновидно бе подкрепила рода Керестин по време на последния метеж и бе изгубила по-голямата част от армията си в последвалото клане.
Кайку въведе Тсата в залата заедно с други двама ткиуратци — набит и як тъмнокос мъж на име Хет, който поназнайваше малко сарамирски, и жената, която бе казала, че говоренето й напомня птиче чуруликане — нейното име беше Пейтре. От другата страна на рогозката, където трябваше да седят участниците в срещата, покрай стената, бяха застанали няколко души, сред които — сърцето на Кайку подскочи от изненада — беше и Номору!