![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— Ами ако е куриер или съгледвач на…
— Не се е свързвал с никого от ПОСИТ или от династията Корино — възрази Ирулан. — Можем да вярваме…
— Не можем да вярваме никому! — отсече Алая, без да крие явно подигравателното си отношение.
Тя обърна гръб на Ирулан и погледна Айдахо. Добре знаеше защо е тук. Тогава защо не постъпва така, както се очаква от него? Той беше в Съвета заради Ирулан. Историята на принцесата, доведена от рода Корино в лоното на атреидите, никога не биваше да бъде забравена. Предаността, поддала веднъж, може отново да поддаде. Способностите на Дънкан като ментат трябваше да осигурят внимателно търсене на някаква грешчица, на най-малкото отклонение в обичайното поведение на Ирулан.
Айдахо се размърда и погледна към принцесата. Понякога направо ненавиждаше неизменните си задължения на ментат. Знаеше какво мисли Алая. Ирулан също трябваше да го знае. Тя, бидейки принцеса и съпруга на Пол Муад’Диб, бе превъзмогнала всички обстоятелства, омаловажаващи нейната роля в сравнение с императорската наложница Чани. Бе обърнала гръб на своето семейство и на „Бин Джезърит“ и се бе посветила на атреидите.
— Майка ми е брънка от заговора! — настоя разпалено Алая. — За какво друго Сестринството би я върнало точно сега?
— Истерията няма да помогне с нищо — отбеляза Айдахо.
Алая рязко се завъртя и се отдръпна от него. Той знаеше, че ще го направи. Така бе по-добре, защото не се налагаше да гледа обичаното преди лице, странно разкривено сега, след противното обладаване от някогашния враг.
— Все пак — намеси се Ирулан — на Сдружението може напълно да се вярва за…
— Да, Сдружението! — прекъсна я отново с подигравателен тон Алая.
— Не можем да пренебрегнем враждебността на Сдружението или на „Бин Джезърит“ — каза Айдахо. — Трябва да ги причислим към групата на специалните, изключително пасивни воюващи страни. Сдружението ще продължава да живее в съответствие със своето главно правило: „Никога не управлявай!“ Те са паразитно образувание и прекрасно го знаят. Няма да сторят нищо, което може да доведе до гибелта на организма, който поддържа техния живот.
— Представата им за този организъм може да се окаже различна от нашата — провлачено вметна Ирулан.
Ленивият тон на гласа й бе възможно най-близко до подигравката, така че всъщност тя бе казала: „Ментат, една точка по-малко.“
Алая изглеждаше озадачена. Не бе очаквала от Ирулан да поеме такъв курс — твърде неподходящ за един потенциален заговорник.
— Естествено — отвърна Айдахо. — Но Сдружението няма да се нахвърли открито върху династията на атреидите. От друга страна, Сестринството би могло да си позволя риска от известен политически разрив, който…
— Ако го направят, ще бъде само зад параван — определена личност или група, от които могат да снемат доверието си — каза Ирулан. — Школата „Бин Джезърит“ не би просъществувала толкова векове, без да познава стойността на самообезличаването. Нейните хора предпочитат да са зад трона, а не седнали на него.
Самообезличаване? — губеше се в догадки Алая. — Дали не е тъкмо такъв изборът па Ирулан?
— Това исках да кажа за Сдружението — отговори Айдахо. Бе доволен от необходимостта да води спор и да търси обяснения. Умът му просто нямаше време за други проблеми.
Алая отново тръгна с широки крачки към облените от слънцето прозорци. Знаеше слабото място на Айдахо; всеки ментат го имаше. От такива като него очакваха определено мнение и преценка. А оттам нататък вече не бе далеч до опасността да изпаднеш в зависимост от абсолютните стойности, да виждаш винаги крайните предели. Самите ментати знаеха това за себе си. То бе част от тяхната подготовка. Въпреки всичко продължаваха да действат отвъд самоограничителните параметри. Трябваше да го оставя в Сийч Табър — помисли Алая. — Щеше да бъде по-добре, ако бях предала Ирулан на Джавид, за да я поразпита. Долови един боботещ глас в черепната си кутия, който каза: „Правилно!“
Замълчи! Замълчи! Замълчи! — заповяда му Алая. — По същото време някаква опасна грешка й правеше мълчаливи знаци, но тя не съумяваше да долови цялостните й очертания. Успя само да почувства опасността. Айдахо трябваше да й се притече на помощ в това затруднено положение. Нали бе ментат! А ментатите бяха необходими. Човекът-компютър бе заменил механичните прибори, унищожени по време на Бътлъровия джихад. Не трябва да създаваш машина, която наподобява човешкия ум. Сега обаче Алая мечтаеше именно за такава отстъпчива и сервилна машина. Тогава нямаше да страда от неизбежните ограничения. На една машина винаги можеш да се довериш.