Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— И не забравяй, че е Локомотор мортис — промърмори Хърмаяни, когато Рон пъхна магическата си пръчка в ръкава.
— Знам! — сопна й се Рон. — Не ми опявай!
А в съблекалнята Ууд беше дръпнал Хари настрана.
— Не искам да те притеснявам, Потър, но ако някога сме имали нужда от бързо улавяне на снича, то е сега. Да приключим играта, преди Снейп да е успял да облагодетелства прекалено много „Хафълпаф“.
— Цялото училище е там! — каза Фред Уизли, който надникна през вратата. — Дори… ако щете вярвайте… Дъмбълдор е дошъл да гледа!
Сърцето на Хари подскочи.
— Дъмбълдор ли? — възкликна и се втурна към вратата, за да провери. Фред беше прав. Нямаше как да сбъркаш тази сребриста брада.
Хари би могъл да се изсмее на глас от облекчение. Той беше в безопасност. Просто нямаше начин Снейп да посмее да му стори нещо, щом Дъмбълдор гледаше.
Може би затова Снейп изглеждаше толкова разгневен, когато отборите излязоха на игрището — нещо, което Рон също забеляза.
— Никога не съм виждал Снейп толкова озлобен — каза той на Хърмаяни. — Гледай… почват. Ох!
Някой беше блъснал Рон по тила. Оказа се Малфой.
— О, извинявай, Уизли, не те видях.
Малфой се ухили широко на Краб и Гойл.
— Чудя се колко време Потър ще се задържи на метлата си този път? Някой да иска да се обзаложим? Какво ще кажеш, Уизли?
Рон не отговори. Снейп току-що бе отсъдил наказателен удар в полза на „Хафълпаф“, защото Фред Уизли беше запратил един блъджър по него. Сплела пръсти за късмет, Хърмаяни гледаше втренчено Хари, който кръжеше около играчите като ястреб и търсеше снича.
— Знаете ли как според мен подбират хора за грифиндорския отбор? — попита Малфой на висок глас няколко минути по-късно, когато Снейп без никаква причина даде нов наказателен удар на „Хафълпаф“. — Това са все хора, към които изпитват съжаление. Ето го Потър, който няма родители, после братята Уизли, които нямат пари… и ти би трябвало да си в отбора, Лонгботъм, ти пък нямаш ум.
Невил стана яркочервен, но се обърна на седалката си с лице към Малфой.
— Аз струвам колкото дванайсет като теб, Малфой — смотолеви той.
Малфой, Краб и Гойл взеха да вият от смях, но Рон, без да посмее да откъсне очи от играта, каза:
— Дай му да се разбере, Невил.
— Лонгботъм, ако умът беше злато, ти щеше да си по-беден и от семейство Уизли, а това вече е постижение.
Нервите на Рон бяха вече опънати до скъсване от тревога за Хари.
— Предупреждавам те, Малфой… още една дума…
— Рон! — каза Хърмаяни изведнъж. — Хари…
— Какво? Къде?
Хари внезапно се беше впуснал в стремглаво пикиране, което предизвика ахкане и ликуване сред зрителите. Хърмаяни стана и захапа сплетените си пръсти — Хари летеше като куршум към земята!
— Имаш късмет, Уизли, Потър явно е зърнал пари на земята! — каза Малфой.
Рон превъртя. Докато Малфой разбере какво става, Рон се нахвърли отгоре му и го събори на земята. Невил се подвоуми, после се прекатери през гърба на седалката си, за да помага.
— Давай, Хари! — крещеше Хърмаяни, като се покачи върху седалката си да гледа, докато Хари се насочи право към Снейп, и тя дори не забеляза, че Малфой и Рон се търкалят под мястото й, нито боричкането и виковете, които идваха от вихрушката от юмручни удари между Невил, Краб и Гойл.
Горе във въздуха Снейп обърна метлата си тъкмо навреме, за да види как нещо червено се стрелна само на сантиметри покрай него, и в следващата секунда Хари беше спрял пикирането с тържествуващо вдигната ръка, в която стискаше снича.
Трибуните изригнаха — това непременно беше рекорд! Никой не можеше да си спомни сничът някога да е бил улавян толкова бързо.
— Рон! Рон! Къде си? Мачът свърши! Хари спечели! Ние спечелихме! „Грифиндор“ води! — пищеше Хърмаяни, като скачаше върху седалката си и прегръщаше Парвати Патил на предния ред.
Хари скочи от метлата си на една стъпка от земята. Просто не можеше да повярва. Беше успял — мачът бе свършил, беше траял само пет минути. Докато грифиндорци се втурваха на игрището, той видя, че Снейп се приземи наблизо с пребледняло лице и стиснати устни, а после Хари усети една ръка на рамото си и погледна нагоре към усмихнатото лице на Дъмбълдор.
— Чудесно! — каза Дъмбълдор тихо, така че само Хари да го чуе. — Радвам се да видя, че не си потънал в черни мисли за онова огледало… а си се занимавал… отлично…
Снейп плю огорчено на земята.
Малко по-късно Хари напусна съблекалнята сам, за да върне своята „Нимбус две хиляди“ обратно в бараката за метли. Не помнеше някога да се бе чувствал по-щастлив. Сега наистина беше направил нещо, за което да се гордее — никой не можеше вече да каже, че той е просто едно прочуто име. Вечерният въздух никога не бе имал такъв прекрасен дъх. Вървеше през влажната трева, като преживяваше отново мислено последния час, който беше една щастлива бъркотия: грифиндорци дотичаха да го вдигнат на раменете си, Рон и Хърмаяни подскачаха в далечината — Рон ликуваше, въпреки че от носа му течеше кръв.