Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Хари стигна до бараката. Облегна се на дървената врата и погледна нагоре към „Хогуортс“, чиито прозорци сияеха червени в залязващото слънце. „Грифиндор“ бе начело. Той го беше направил, беше показал на Снейп…
А като стана дума за Снейп…
Една фигура с качулка се спусна бързо по входната стълба на замъка. Явно не искаше да бъде видяна и се насочи колкото можеше по-бързо към Забранената гора. Докато Хари наблюдаваше, победата избледня от мислите му. Той позна дебнещата походка на фигурата. Снейп се прокрадваше в гората по времето, когато всички останали бяха на вечеря — какво ставаше тук?
Хари скочи пак върху своята „Нимбус две хиляди“ и полетя. Плъзгайки се безшумно над замъка, той видя как Снейп влезе тичешком в гората. Последва го.
Дърветата бяха толкова гъсти, че не можа да види къде е отишъл Снейп. Кръжеше все по-ниско и по-ниско, като докосваше върхарите на дърветата, докато чу гласове. Плъзна се към тях и кацна безшумно в короната на огромен бук.
Внимателно се прокрадна по един от клоните, като стискаше здраво метлата си и се опитваше да погледне през листата.
Долу, на една сенчеста полянка, стоеше Снейп, обаче не беше сам. Куиръл също беше там. Хари не можеше да види израза на лицето му, но той заекваше повече от когато и да било. Хари се напрегна да чуе какво говорят.
— …Н-н-не знам защо искаше д-д-да се срещнем т-т-точно тук, Сивиръс…
— О, рекох си, че това трябва да остане между нас — каза Снейп с леден глас. — В края на краищата учениците не бива да знаят за Философския камък.
Хари се наведе напред. Куиръл мърмореше нещо. Снейп го прекъсна.
— Откри ли вече как да минеш покрай онзи звяр на Хагрид?
— Н-н-но, Сивиръс, аз…
— Ти не би искал да ме имаш за враг, Куиръл — каза Снейп, като пристъпи една крачка към него.
— А-а-аз н-н-не знам к-к-какво имаш…
— Много добре знаеш какво имам предвид.
Прозвуча крясък на сова и Хари едва не падна от дървото. Закрепи се тъкмо навреме, за да чуе как Снейп казва:
— …твоят малък фокус-мокус. Чакам.
— Н-н-но аз н-н-не…
— Много добре — прекъсна го Снейп. — Скоро ще си поговорим пак, след като си имал време да премислиш нещата и си решил към кого ще си лоялен.
Той метна качулката през главата си и напусна с големи крачки полянката. Сега беше вече почти тъмно, но Хари можеше да види как Куиръл стои съвсем неподвижно, сякаш се е вкаменил.
— Хари, къде беше? — изписука Хърмаяни.
— Ние спечелихме! Ти спечели! Ние спечелихме! — викаше Рон, като думкаше Хари по гърба. — Аз насиних едното око на Малфой, а Невил се опита да се справи сам с Краб и Гойл! Все още е в безсъзнание, ама Мадам Помфри казва, че ще се оправи… Показахме им на слидеринци колко струваме! Всички чакат в общата стая, ще има купон, Фред и Джордж откраднаха сладкиши и други неща от кухнята.
— Това сега няма значение — каза Хари задъхано. — Да намерим една празна стая и почакайте, докато чуете нещо…
Той провери дали Пийвс не е вътре, преди да затвори вратата след тях, а после им разказа какво беше видял и чул.
— Значи бяхме прави. Наистина става дума за философския камък и Снейп се опитва да принуди Куиръл да му помогне да го вземе. Попита го дали знае как да мине покрай Пухчо — и каза нещо за Куиръловия „фокус-мокус“… Предполагам, че има и други неща, освен Пухчо, които пазят камъка. Сигурно сума заклинания, а Куиръл вероятно е направил някоя магия против Черни изкуства, която Снейп трябва да разбие…
— И ти смяташ, че камъкът е в безопасност само докато Куиръл се опъва на Снейп? — попита Хърмаяни тревожно.
— До другия вторник ще е изчезнал — каза Рон.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
НОРВЕЖКИЯТ ГРЕБЕНОГЪРБУШКО НОРБЪРТ
Куиръл обаче трябва да е бил по-храбър, отколкото го бяха мислили. През следващите седмици той наистина ставаше все по-бледен и по-слаб, но засега нямаше вид да се е поддал.
Всеки път, когато минаваха покрай коридора на третия етаж, Хари, Рон и Хърмаяни притискаха уши към вратата, за да проверят дали Пухчо все още ръмжи там вътре. Снейп се разхождаше в обичайното си лошо настроение, което сигурно означаваше, че камъкът е все още в безопасност. Колкото пъти се разминаваше с Куиръл през тези дни, Хари му отправяше насърчителна усмивка, а Рон беше почнал да се кара на онези, които се подиграваха на заекването на Куиръл.