Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Небето съвсем просветля и кълбетата вечна светлина се стопиха невидими из въздуха. Тъмнината се отдръпна от бойното поле, а с нея и уголците. Те се скриха в шатрите си сред дърветата, изпълнявайки последната заповед на Бакуриан, отпреди да ги напусне — да нападат винаги нощем под прикритието на тъмнината.
Но Трацимир не разпусна хората от местата им, защото очакваше всеки момент кан-императорът да се появи. Нареди на Сувар да строи конницата пред портата, за да може да излезе веднага по даден от него знак. Пешаците също се строиха в очакване на кан-императора, а стрелците останаха на местата си по бойниците и стените на града. Въпреки безсънната нощ Трацимир чакаше на мястото си, без да се чувства уморен. Надяваше се всичко да приключи днес, това го крепеше свеж и бодър. И ето че четвърт час след прекратяването на уголската атака, оправдавайки очакванията на артебосци, императорът се зададе начело на четирихилядна конница и двадесет хиляди пешаци. Войската му се разположи отвъд гората, в която се криеха враговете им, и се разгърна така, че да отцепи всеки възможен изход за уголците.
Войниците от артебоската крепост видяха сънародниците си и тук-там се разнесоха въодушевени възгласи. Пътят за бягство на уголците бе отрязан. Сега вече можеха да излязат от външния град и да нападнат оградения отвсякъде Бакуриан. Трацимир даде знак с жест и Сувар, който само това чакаше, извика с пълен глас:
— Карн веган.
Качените на конете си „сиви вълци“ поеха бойния вик на ротата си и като ехо го повториха няколко пъти, докато портите на Артебос се отворят. Конницата се втурна навън, следвана от пешаците и се нареди по протежение на гората. „Вълците“ извадиха оръжия и зачакаха търпеливо, докато „котките“ се втурнаха с диви крясъци сред дърветата, грабнали брадвите и кинжалите си. Но когато се озоваха сред лагера на Бакуриан, устремът им спря и виковете постепенно заглъхнаха. Уголците ги очакваха, прави, с вдигнати ръце и захвърлени оръжия. Обградени от всички страни, те разбираха, че съпротивата е излишна. Вече не можеха да заблуждават нито за броя си, нито за силите, които не им бяха останали.
Близо час след това лагерът на уголците бе разтурен и купчини от ненужни вещи, изпочупени шатри и трупове бяха завлечени на полето и запалени. Лумналите огньове разнесоха тежка миризма и черен пушек из околностите на Артебос.
Кан-императорът сбърчи нос и се огледа. Застанал на една от кулите на външния град, придружен от Заберган, от управителя Трацимир и от двама „глигани“ от личната му охрана, гледаше как войниците издигат лагера си около стените на Артебос, защото градът трудно би поел всички тези хора. В дълга редица окованите уголци вървяха към портите на външния град. Нещастниците ходеха с наведени глави и прегърбени рамене. Бяха малко на брой. Странно малко. Всичко се бе развило прекалено бързо и прекалено добре, за да е нормално. Бе изпратил министър Звиницис да търси Бакуриан сред пленените, но нещо му подсказваше, че днес не е денят, в който ще се срещне очи в очи с предводителя на Уголия.
Отдолу по стълбите на кулата се чуха стъпки и скоро при тях се появиха един млад войник от войската на „ястребите“ и министър Звиницис, който, макар и задъхан, не изчака да си поеме въздух, а на пресекулки почти извика:
— Бакуриан си е заминал още преди уголците да нападнат, преди шест дни. Оставил е част от войската си тук, а с другата е навлязъл в Биляра.
Издулор не каза нищо, но веждите му се сключиха в грозна гримаса. Заберган се почеса замислено по брадата:
— Хе, този Бакуриан се оказва по-дързък, отколкото очаквахме. Тръгнал е към Истрос.
Издулор се извърна към Трацимир и го погледна с ярост:
— Ти си виновен за това.
Трацимир наведе глава.
— Предай на заместника си управлението и се приготви. Утре сутринта тръгваш с войската ми към Истрос като пешак. Това ще бъде наказанието ти.
Трацимир продължаваше да стои с наведена глава.
— Какво чакаш, тръгвай — ядно извика Издулор.
Управителят на Артебос се сепна, обърна се и бързо изчезна надолу по стълбите.
— Глупак — процеди с тънък глас Звиницис зад него.
Кан-императорът погледна изпод вежди Звиницис и му каза с леден глас:
— Разгласи сред главнокомандващите, че утре сутрин тръгваме обратно към столицата.
Министърът се поклони и с пребледняло лице се отправи да изпълни нареждането на императора.
Издулор поклати глава след него и замислено каза:
— Твърде дълго живяхме в мир. Загубили сме способностите да воюваме. Трябваше да предвидя това.