История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Историята на д-р Фауст — така както е предадена от Гьоте в Част I — вече е доста тематично остаряла още преди авторът да се заеме с нея. Става въпрос за един средновековен професор алхимик, който се опитва да превърне обикновения метал в злато и — което е по-съществено — да научи цялата истина за вселената и човешкото удоволствие. За тези свои цели той прави облог с Дявола, като залага душата си, ако Дяволът му предостави един миг на такъв пълен екстаз, който да му се поиска да продължи вечно. Фауст се впуска в лудешко търсене на удоволствия, при което, между другите си подвизи, прелъстява една красива прислужница и я изоставя бременна, след като убива брат й. Сюжетът на Част I е емоционална трагедия, написана от един млад гений в началото на творческата му кариера. Според някои критици това е определящото литературно произведение на романтизма.
В Част II на пиесата, написана от Гьоте към края на живота му, Фауст и Мефистофел посещават императорския двор по време на карнавала преди Велики пости — един сезон на маскаради и погаждане на номера. Императорът е обсаден от ковчежника и камерхерите си, които докладват, че в хазната не достигат средства за заплати на войниците и прислугата. Кредиторите настояват да си получат парите; дори сметката за виното вече е просрочена.
Мефистофел предлага на императора изход от финансовата криза. Намерил е ключа към превръщането на всеки метал в злато — една тайна, с която алхимиците се били борили в течение на столетия. В отговор на увещанията си той получава от императора разрешение да печата книжни пари — „онзи лист, изпратен от небесата“.
Фауст се явява на бала на императора облечен като Плутон — бога на богатството, и двамата с Мефистофел показват с магия на императора богатствата, които може да придобие чрез печатане на пари. Те убеждават императора да подпише едно удостоверение със следния текст:
„И този, и подобните купони съдържат стойността хиляда крони, хартийката да служи за предплата на скритите съкровища в страната…“
В действителност парите са обезпечени със злато, което ще бъде добито тепърва, т.е. което все още се намира в неразработените находища под земята. На следващата сутрин императорът вече е забравил, че е подписал такова удостоверение, но през нощта Мефистофел го е размножил в хиляди копия с най-различна номинална стойност. Новите пари се пускат в обръщение за радост на кредитори, длъжници, войници и на гражданството. Хората се втурват да поръчват нови дрехи, пекарят и бакалинът развъртат бурна търговия, в кръчмите се лее вино, дори заровете се търкалят някак по-леко. Свещениците и проститутките се залавят с жар за работа, подмамени от новите пари, и дори лихварите се радват на оживлението.
„И вместо злато стискат го в ръка и дворът, и наемната войска? — пита недоверчиво императорът. — Учудва ме, но няма да се меся…“
Подобно на Джон Лоу и Бенджамин Франклин, чиито експерименти направили на Гьоте дълбоко впечатление, Фауст открил в парите ключа към модерната икономика. Системата се основава на взимане на заеми срещу бъдещи постъпления и използването им още сега. С този привидно непресъхващ източник на книжни пари Фауст буквално преобразява страната: пресушава блата, строи ферми и фабрики, копае канали.
С това Гьоте нагледно показва, че модерната икономика, основана на тези странни нови пари, е „продължение на алхимията с други средства“. В тази своя творба, написана през първите десетилетия на деветнайсети век, той предвижда много от бъдещите постижения на току-що започналата индустриална епоха. В други свои произведения той предсказва прокопаването на Суецкия канал, а — близо век преди Съединените щати да заемат сегашното си място на световната историческа сцена — и на Панамския канал като връзка между Тихия и Атлантическия океан, за чието осъществяване заслуга един ден ще има младата американска държава. Освен поет и драматург, Гьоте е учен и държавник, а като такъв той предвижда както епохалните постижения, така и недъзите на зараждащия се индустриален свят, финансиран изцяло въз основа на новата система на книжните пари.
Отначало разпространението на новите фаустовски пари носи щастие и прогрес, но много скоро скритата цена на всичко това започва да изплува на повърхността. Селяни биват убивани, докато си работят мирно земята. Появява се нова класа държавни функционери с имена като „Имай-скоро“ и „Бърза плячка“, които споделят възгледите си за живота. Няма да мине много време, и общественото напрежение в тази бързо забогатяла нация ще прерасне във въстание, а властта на императора ще бъде оспорена от новопоявил се антиимператор.