Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
Тя беше редактор в малко издателство, занимаваше се с поезията и детските книги и три вечери седмично работеше на доброволни начала в „Б’Целем“, израелската организация за закрила на гражданските права. Баща й беше един от най-известните герои от войната и понастоящем член на лявата партия в Кнесета. Тя беше израснала в кибуц в северния край на Галилея, беше най-малката от трите дъщери в семейството. Двете й по-големи сестри бяха омъжени и имаха деца.
— Идеалните еврейски майки — беше казала. — Аз съм черната овца.
— И аз така — беше признал Бен Рои. — Всичките мъже в семейството ми са фермери. Татко изпадна в ужас, като разбра, че искам да стана полицай. Но ако ме видеше сега, щеше да изпадне в още по-голям ужас.
Той сведе поглед към надписа на тениската си. Тя се разсмя.
— И какво те накара да станеш маша на този фашистки режим? — попита го.
— Ал Пачино, ако щеш вярвай.
— Ал Пачино?
— Е, един негов филм.
Тя вдигна ръка.
— Чакай да позная. — Замисли се малко. — „Серпико“, нали?
На лицето му се изписа изненада.
— Как позна?
— Това е един от любимите ми филми.
— Ти си единственият човек от познатите ми, който го е гледал! Много харесвам този филм. Помня, че когато бях на четиринайсет и за пръв път го видях по телевизията, си помислих: „Ето такъв искам да стана.“ Като Ал Пачино. Да върша добри дела. Да променя нещо. Аз съм го виждал. След като завърших полицейския колеж. Той е дребен.
Отпи от виното си и очите им се срещнаха, само за миг, но достатъчно и двамата да разберат, че нещо се е случило. По-късно щеше да си спомня тази първа среща на погледите, това мимолетно и несигурно осъзнаване на споделено чувство като един от най-съвършените моменти в живота си.
Останаха в бара още почти три часа, говориха и говориха, всеки проглеждаше все по-надълбоко в другия, отмахваше бавно пластове и накрая по нейно предложение се преместиха в едно ресторантче в арменския квартал на стария град, където ядоха суджу и хагоги дерев и изпиха бутилка ароматно, леко горчиво червено вино. След това полупияни поеха по безлюдните улици, разменяха си по някой срамежлив поглед, но почти не говориха, минаха през еврейския квартал, върнаха се обратно през Мауристан и накрая стигнаха до Новата порта, където изпиха по едно последно кафе в отворено до късно кафене и той й подари белия лилиум, който беше откраднал от една ваза.
— Благодаря — каза тя и притисна цветето до гърдите си. — Много е красиво.
Излязоха, сбогуваха се, над главите им луната беше увиснала огромна, като портокал в басейн с черна вода. Изпита неудържимо желание да я целуне, но се спря, защото не искаше да развали момента. Тя обаче не изпита подобни задръжки, отмести протегнатата за довиждане ръка, вдигна се на пръсти и го целуна страстно по устните.
— Извинявай — каза, когато се отдръпна с искрящи очи. — Не можах да се стърпя. Сигурно е от одеколона ти.
— Не съм си и помислил, че е заради красотата ми.
Тя го целуна отново, този път по-нежно и по-бавно, и се притисна до него.
— На мен ми изглеждаш страхотно.
— Дали не е време да отидеш на очен лекар?
Тя се усмихна, вдигна ръка, докосна масивната му брадичка, носа му, страните му. Останаха така много време, загледани един в друг. След това се прегърнаха за последно, разделиха се и се разбраха да се видят отново след няколко дни. Когато той си тръгна, тя го повика.
— Отвори си очите, Ариех. Погледни какво става в тази страна. Искам от теб да го направиш. Защото това ни трови всичките. И ако не променим нещо, няма да имаме бъдеще. Нито за Израел, нито за нас, нито за някой друг. Отвори си очите. Моля те.
В последвалите седмици и месеци, докато връзката им укрепваше и се задълбочаваше, докато любовта беше изпълвала душата му, той го стори, видя неща, които никога не беше искал да вижда, зададе си въпроси, които никога не беше и помислял да си задава. Това му причини голяма болка, пробуждането, доведе го до объркване и несигурност. Но въпреки това я беше послушал, защото я обичаше и й вярваше, и дълбоко в себе си знаеше, че тя му помага да израсне и да стане по-добър човек.