Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
— Трябва да си купим по-висока стълба — изпуфтя, остави пръта на пода и си изтупа расото. — Непрекъснато им повтарям. Ама католиците казват, че сме нямали нужда, сирийците твърдят, че не можем да си го позволим, а арменците и коптите спорят дървена ли трябва да бъде или метална, и никой нищо не прави. Повярвайте ми, в сравнение с тях онези от шайката на Релинкур са образец на здрав разум и мъдрост. Искате ли чай?
Тя отказа и двамата се върнаха обратно в ротондата. Две облечени в черно жени, едната възрастна, другата млада, бяха коленичили в гъмжащата от туристи едикула, държаха в ръцете си свещи и се молеха. Младият гръцки свещеник не се виждаше никъде.
— Е — каза отецът и й посочи скамейката, на която беше седяла преди малко, — вие си изпълнихте вашата част от сделката и сега искате да ви разкажа за Уилям дьо Релинкур. Не знам дали ще съм ви от полза, но питайте. Ще се опитам да ви помогна с каквото мога.
Лейла извади бележника и химикалката, преметна крак върху крак, подпря бележника на коляното си и вдигна химикалката.
— Първо искам да ви попитам за източниците. Търсих в интернет и доколкото разбрах, Релинкур се споменава само от двама средновековни автори: Уилям Тирски и… — Тя прелисти записките си и затърси името на еврейския пътешественик.
— Вениамин Туделски — каза отец Сергии.
— Точно така. Знаете ли тези откъси?
— Е, не наизуст, но съм ги чел. Но доста отдавна, имайте го предвид.
Лейла се наведе и извади от чантата си измачкан лист хартия.
— Снощи ги разпечатах.
Подаде му листа. Той го наклони леко към светлината и го зачете. След като свърши, й го върна.
— Доколкото разбирам, Балдуин или, както го нарича Вениамин, Бадоин е бил крал на Йерусалим от 1100-тната до 1118-а година.
Отец Сергии кимна.
— Което означава, че и Вениамин, и Уилям Тирски са писали колко, шейсет, седемдесет години след събитията, за които става дума.
Отецът се замисли и отново кимна.
— Точно така.
— И така, има ли още нещо? Някаква друга хроника, в която да се споменава Релинкур, още някаква информация?
Отецът скръсти ръце на корема си, като два големи рака, излезли на припек на скала в морето.
— Не съм чувал да има. Сигурно е, че нито една от ранните кръстоносни хроники не го споменава. Екехард от Аура, Алберт от Аахен и… как му беше името на този?… Фулхер от Шартрьоз, точно така — не казват и дума за него. Уилям Тирски и Вениамин Туделски май са всичко, с което разполагаме.
— И само Вениамин пише за някакво скрито съкровище. Уилям Тирски единствено споменава за някакви разногласия между Релинкур и крал Балдуин.
— Подозирам, че са чули различни версии на случката. Често се случва при средновековните хронисти. Особено когато пишат години след дадено събитие и го описват от втора или от трета ръка. Въпрос на наблягане.
— В случая коя версия е по-достоверната?
Той вдигна вежди.
— Трудно е да се каже, въпреки че ако трябва да избирам, ще посоча Вениамин от Тудела. Вярно, че той само е минавал през Светите земи, за разлика от Уилям Тирски, който в действителност е бил тук. Но подробностите навеждат на мисълта, че вероятно е чул по-пълна версия на случилото се. Разказът на Уилям прилича на преразказ на стари слухове.
Лейла си записа нещо в бележника.
— Според вас историята е вярна, така ли?
Отец Сергии сви рамене.
— Кой знае? Няма никакви веществени доказателства, които да я подкрепят, но няма и причина да бъде отхвърлена. Вениамин е бил изключително скрупульозен хроникьор. Не се е занимавал с митове, легенди и каквито и да било бабини деветини. Винаги е проверявал източниците си. Аз му вярвам.
Група японски туристи влезе в ротондата и светкавиците на фотоапаратите им озариха вътрешността й. Лейла кръстоса крака и подпря бележника на коляното си.
— Което води до очебийния въпрос. Ако разказът на Вениамин е достоверен, какво в действителност е открил Уилям? Какво ще да е било това… — Тя сведе поглед към разпечатката. — Това „съкровище с неизмерима сила и красота, невиждана у дотогава познатите съкровища“?
Отец Сергии се усмихна, вдигна ръка и се заигра с ластика на опашката си.
— Както казвате, очебиен въпрос. Но на който, боя се, не мога да ви отговоря. Макар да смятам, сама ще откриете, че не е било извънземен кораб.
Той се засмя, измъкна ластика и се опита да приглади косата си. Двете жени излязоха от едикулата, приключили с молитвите си, а японските туристи започнаха да влизат по трима-четирима в ограниченото й пространство. Хоровото пеене, което Лейла беше чула, когато влезе, беше спряло и в момента кънтяха само отгласи от говора на туристите, сякаш камъните на църквата си шепнеха нещо.