Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
Отецът я изгледа с ясните си очи и стъпи обратно на каменния под. Лицето му беше кръгло и добродушно, набръчкано и наполовина покрито с буйна сива брада. Лейла забеляза, че под расото си е обул чорапи, сандали и торбести лилави панталони.
— Казват, че знаете всичко за тази църква — добави тя.
Той се усмихна.
— Приятелят ви малко е прекалил с хвалбите по мой адрес. Никой не знае всичко за Църквата на Божи гроб. Аз съм тук от трийсет години и предполагам, че само съм одраскал повърхността на това знание. Това е едно… извънредно предизвикателно място.
Гласът му беше плътен и звучен, а английският му идеален. Около него се носеше сладникав аромат или от одеколона му, или от пропитото с мирис на тамян расо.
— Какво ви интересува? — попита той.
— Опитвам се да разбера нещо повече за някой си Уилям дьо Релинкур.
Отецът се усмихна още по-широко и замислено поглади брадата си.
— Уилям дьо Релинкур, значи? И защо ви е да знаете за него, чудя се?
Лейла сви рамене.
— Просто провеждам журналистическо разследване. Загадките на Йерусалим. Популярна тема.
— Не се вписва много в обичайния ви жанр.
Свещеникът забеляза озадаченото й изражение и се разсмя.
— О, знам коя сте, госпожице Ал Мадани. Тук не сме чак толкова откъснати от света. Доста ваши статии съм изчел през годините. Много сте… праволинейна. Не прощавате на израелците и една простъпка. Но не помня да сте проявявали някакъв интерес към средновековната история.
— Реших да се пробвам — отговори уклончиво. Не й се щеше да разкрива твърде много информация. — Само да го напиша и веднага започвам пак да громя израелците.
Отецът се разсмя още по-силно, а веселият му поглед говореше, че е наясно с намеренията й, но те не го тревожат особено.
— В такъв случай ще ви помогна да си довършите статията колкото може по-бързо — каза той, остави на мира брадата си и положи ръка върху огромния си корем. — Не бива да оставяме израелците да тънат в самодоволство, нали така? Но имайте предвид, че ще поискам от вас нещо в замяна.
— А именно?
— Да ми държите стълбата, докато прогоня тези проклети птици.
Кимна нагоре към двойката бели гълъби, които се блъскаха в прозорците високо на стената на църквата.
— Трябва да отворя прозорците. И да ги пусна. Иначе ще осерат туристите.
В подкрепа на думите му една голяма бяла курешка падна от високо и се размаза върху бронзовия канделабър. Отец Сергии изпуфтя с досада, обърна се и отново се покатери на стълбата.
— Дръжте здраво, че понякога се хлъзга.
Лейла подпря стълбата с крак, а отецът се закатери нагоре с учудваща за размера и височината му пъргавина. На четвъртото стъпало се протегна и взе един дълъг прът, подпрян на стената, хвана го здраво и продължи да се катери нагоре. Развятото му расо предложи на Лейла ясен изглед към обутите му в панталони крака и седалище. Група туристи влезе в църквата и се струпа около омфалоса, изящно украсения мраморен басейн в средата на пода, който според ортодоксалното вярване бележеше центъра на света.
— Какви ли не хора се интересуват от Уилям дьо Релинкур — извика отецът, след като стигна до върха на стълбата. — Миналата година дойде някакъв италиански учен, който искаше да провери цялата църква с… как му се викаше на онова, дето измерва радиация?
— Гайгеров брояч.
— Точно така. Беше напълно убеден, че Уилям е открил останки от извънземен кораб и че той все още е заровен някъде отдолу. Напълно луд човек.
Вдигна пръта, хвана се за някакъв ръб с лявата си ръка и се протегна да достигне най-близкия прозорец на три метра над него.
— След това пък дойдоха някакви американци, които мислеха, че е открил портал към друг свят.
— Светите вардияни на космическия портал ли? — усмихна се Лейла.
— Чували ли сте за тях?
— Видях им сайта.
— Ненормални. Абсолютно ненормални. Имаме си даже един стар евреин, дето идва тук всеки ден, защото си мисли, че Релинкур е открил Десетте Божи заповеди или нещо такова. Единственият евреин, който съм виждал да идва тук. Застава пред едикулата и се моли, като че ли е Стената на плача, горкият. Всеки ден.
Отецът се беше изправил на предпоследното стъпало, клатушкаше се и се опитваше да достигне резето на прозореца. Три пъти се изплъзна прътът, преди най-накрая да закачи резето и да отвори прозореца. Лейла имаше неприятното усещане, че отецът всеки миг ще падне право върху нея. Но той успя да се закрепи, хвана се за ръба и изчака гълъбите да намерят прозореца и да излетят навън. Веднага след това бутна резето със закачената на върха на пръта кука, затвори прозореца и слезе, дишайки тежко.