Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Въпреки това възможностите за печалби бяха ограничени. За всеки долар, постъпил в „Дезърт Лайф“ от продадена полица, тридесет цента отиваха за разходи, по-голямата част от останалото — за изплащането на премиите и съвсем малко оставаше за самата компания. Приходите в застрахователния бизнес идваха от два източника — от самите застраховки и от инвестиции.
Застрахователните компании бяха огромни инвеститори, играещи всеки ден с милиарди долари. Възвръщаемостта на тези инвестиции беше крайъгълен камък на бизнеса им. Някои дори застраховаха на загуба — вземаха долар от застрахователната вноска и очакваха да платят повече за премии и разходи, но с надеждата да наваксат с приходите от инвестиции. Елдър се отвращаваше от тази стратегия, но апетитът му за възвръщаеми инвестиции беше голям.
Проблемите на „Дезърт Лайф“ бяха свързани с растежа. През годините Елдър бе разширил бизнеса и империята си чрез придобиване на други компании и диверсификация, за да не зависи изцяло от застраховките живот. Беше започнал да застрахова недвижими имоти, автомобили и друга собственост, както и фирми.
Години наред бизнесът процъфтяваше, но след това се появи червеят.
— Урагани, проклети урагани — ръмжеше понякога на глас, дори когато не беше сам. Един след друг ураганите се стоварваха върху Флорида и брега на Мексиканския залив, сякаш нарочно целящи да унищожат печалбите му. Допълнителните резерви — средствата за изплащане на бъдещи застрахователни събития — се стопяваха главоломно. Щатските и федералните застрахователни регулатори забелязваха това, Уолстрийт също. Цената на акциите падаше стремително и това превръщаше живота му в подобие на Дантевия „Ад“.
Призова за помощ финансовия гений Берт Майърс.
Майърс не беше застраховател; преди това бе работил областта на инвестиционното банкиране. Елдър беше използвал услугите му няколко години по-рано във връзка със стратегията за разширяване. В средите на корпоративните финансисти той се славеше като много остър нож в много голямо чекмедже, един от най-добрите умове на Уолстрийт.
Изправеният пред топящи се печалби Майърс разработи план. Не можеше да контролира майката природа и всички искания за обезщетение към компанията, но бе в състояние да увеличи печалбата от инвестиции чрез „прекрачване на линията“, както се изрази. Държавните регулатори, както и собственият им устав налагаха стриктни ограничения на вида инвестиции — предимно с ниска печалба и риск на пазара на облигации, както и консервативни вложения в ипотеки, потребителски заеми и недвижима собственост.
Не можеха да вземат безценните си резерви и да ги заложат като на рулетка. Майърс обаче хвърли око на един хедж фонд, ръководен от някакви математици магьосници от Кънектикът, които правеха огромни печалби от залагания на международните валутни пазари. Фондът, „Интернешънъл Адвайзъри Партнърс“, излизаше извън всякакви критерии за безрискови партньори и беше немислимо компания като „Дезърт Лайф“ да инвестира в него. Но след като Елдър се съгласи с плана, Майърс създаде партньорство с фирма параван, работеща в областта на недвижимите имоти, което на книга отговаряше на рисковия профил на „Дезърт Лайф“, и чрез нея прехвърли милиарди от резервите в ИАП с надеждата да закърпят дупките с големите печалби.
Майърс обаче не прецени добре времето. ИАП заложи парите на „Дезърт Лайф“ на предположението, че йената ще падне спрямо долара — а японският министър на оплеска всичко, като направи противоположно изявление относно финансовата политика на страната си.
Първото тримесечие бе белязано с четиринадесет процента спад в инвестициите им. Онези от ИАП твърдяха, че случилото се било аномалия и стратегията им била добра. Майърс просто трябвало да задържи в същия дух и всичко щяло да мине по мед и масло. И ето че в лятната жега се държаха с всички сили, макар че дланите им се потяха ужасно.
Елдър реши да се срещне с Питър Бенедикт в неделя сутринта, възможно по-тихо и по-далеч от офиса. Малко вероятно бе някой от служителите му да минава често през сладкарница в търговската част на Северен Лас Вегас и той седна в миришещото на кленов сироп заведение, облечен в панталони за голф от бял поплин и тънък оранжев пуловер от кашмир. Не беше сигурен как точно изглеждаше мъжът и затова изучаваше внимателно всеки клиент.
Марк пристигна няколко минути по-късно. Беше в непретенциозни джинси, с неизменния си каскет и кафяв плик в ръка. Веднага забеляза Елдър, събра кураж и влезе в сладкарницата. Застрахователят стана и протегна ръка.