В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Хората много често отъждествяват себе си с физическото си тяло, смятайки, че това именно са те. Но ако се погледне мъртвото тяло, от което си е заминал неговият стопанин, ще се види много ясно, че тялото само по себе си, без господаря си, е нищо. То е само инструмент или оръдие на духа, докато духът пребивава в него или го използва като калъф. И обикновено приемат тази външна и временна обвивка за вътрешния и истинския човек. Но да си представим, което не е трудно, че в тази обвивка е влязъл, на мястото на истинския й обитател, духът на някой друг човек, например на някоя известна личност и как би се изменило положението на даденото лице. Тогава ще се види чисто служебната и изпълнителска роля на физическото тяло и зависимостта му от този, който се намира в него. Това показва също така и това, че, изоставяйки тялото си, човек отнася със себе си цялата си същност, освен нисшата триада, тоест тялото с неговата физическа енергия и енергиите на ефирното тяло. Самият вътрешен човек, състоящ се от останалите четири принципа, напуска своето земно жилище или вместилище. Това е първата смърт, след която следва втората смърт, когато духът отхвърля втората обвивка, състояща се от четвъртия и петия принцип, отнасяйки със себе си част от петия, тоест своето „Аз“, освободено от астралната черупка, за да състави заедно с шестия и седмия принцип Висшата триада или своята безсмъртна, превъплъщаваща се Индивидуалност, освободена от всичките временни и смъртни обвивки. Степента на съзнателност на тази триада зависи от материала, който личността от последното земно въплъщение е събрала за нея през земния живот, заедно с придобитото през предшестващите животи. Без такива натрупвания Индивидуалността няма да има с какво да живее във Висшия свят. От тук се вижда, че смисълът и целта на земните въплъщения не е в това, което обикновено предполагат хората и че тези въплъщения не са важни сами по себе си, а единствено като средство и възможност за придобиване елементите на безсмъртие на духа, необходими за неговото съзнателно пребиваване в Надземния свят. Както сменяйки старите и износени дрехи с нови никой не съжалява за старите, а се радва, така и знаещият не съжалява и не тъгува за старото, болно и износено тяло, а се радва на освобождението. Той не тъгува и за черупката на тънкото тяло, когато го отхвърли за живот в по-високите сфери на пространството. Така знанието дава спокойствие и радост за посрещане идването на смъртта, както първата, така и втората такава. (8.147)