В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Процесът на оформяне на обвивките е необичайно дълъг. Вече осемнадесет милиона години човечеството е надарено със самосъзнание, но все още дори менталното, да не говорим за огненото, тяло е оформено далече не у всички. Степените на усъвършенстване на носителите на духа, отбелязани от еволюцията, не завършват с оформянето на огненото тяло. Но за развитието на двата висши принципа не се налага да се говори сега, защото човечеството все още не е достигнало до тяхното осъзнаване. Ще кажа само, че в Безпределността за човека са предопределени от еволюцията такива възможности, които превъзхождат и най-разпаленото въображение. И колкото и да са далече от сегашната степен на развитие на човечеството, те все пак ще настъпят, защото елементът време в мащабите на еволюцията е като миг пред вечността. (7.109)
Трите естества на човека изискват съответни за всяко едно грижи. За физическото си тяло всички умеят да се грижат добре, макар и в рамките на разбиранията на дадения собственик. Нерядко, поради невежество или слабост на характера, могат и да му навредят при това. Особено често навреждат на физическото си тяло с чревоугодничество, алкохолизъм и нездрави условия на живот. С Тънкото тяло нещата стоят още по-зле, тъй като съзнателни грижи за него изобщо не се полагат поради факта, че неговото съществуване се отрича въобще. А то реагира на всяка мисъл и преживяване, съответно осветявайки или помрачавайки се. За огненото тяло въобще не се налага да говорим, защото и то е в немилост. Така преминава животът на триплановата същност на човека, едностранчиво и ограничено, осакатявайки своите проводници. Това положение трябва коренно да бъде променено, но най-напред трябва да бъдат признати Основите. Първо трябва да се узнае, после трябва да се осъзнае и накрая да се приложи осъзнатото на практика. (7.350)
Ученият, решаващ сложна математическа задача и изцяло погълнат от нея, живее с ментала и в ментала. Картоиграчът в игралния дом, поставил на карта последните си пари, живее в астралното си тяло. Чревоугодникът, наслаждаващ се на изискани блюда, е потопен в преживяванията на стомаха и физическото си тяло. Подвижникът в екстаза на молитвата си живее с духа и в духа. По този начин хората се проявяват и живеят преимуществено в една от обвивките си, здраво свързани с нея. В Надземния свят духът може да продължи да живее с тях, потопявайки се отново и отново в своите възпоменания. Но, лишени от физическата си основа, те не могат да заситят въжделенията на тялото, пораждайки страдания от изострената неудовлетвореност до тогава, докато извиканите за проява енергии не изчерпят върху породителя си своята сила. Спомените и преживяванията във всички останали обвивки са аналогични на телесните. Разликата е в това, че тънкото и менталното тела, обличайки човека, придават на тези преживявания такава пълнота и реалност, че човек възприема себе си като живеещ с тях в действителност. Например ученият продължава да се труди по възприетото още от Земята направление. След като изживее тези свои енергии, духът отхвърля последователно всички свои обвивки, докато не остане в своето безсмъртно и несменяемо тяло. И ако през живота си на Земята той се е научил да пренася съзнанието си в това тяло и да живее в него, тоест натрупал е елементите, необходими за живот в това тяло, той продължава да живее съзнателно в тях, обогатявайки своята същност с нови натрупвания и умножавайки ги в процеса на „нарастване“. Ако пък няма натрупани елементи на безсмъртието или тези натрупвания са прекалено незначителни, то на духовен план няма да има с какво да се живее. Налага се да се прескочи областта на духа поради отсъствието на съответния проводник, тъй като по нисшите обвивки са отхвърлени още в по-долните слоеве на Надземния свят, а пък и те са непригодни за живот в по-висшите слоеве. Така човек жъне това, което е посял, като не поселият нищо, нищо няма и да пожъне. (7.531)