100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Декарт възнамерява да представи научните си резултати в книга, озаглавена „Льо Монд“ („Светът“). Обаче в 1633 г., когато тя е почти завършена, научава, че църковните власти в Италия са предявили обвинение срещу Галилей, защото проповядва Коперниковата теория, според която Земята се върти около Слънцето. Въпреки че Холандия не е подчинена на римокатолическата власт, Декарт все пак намира за по-благоразумно да не издава книгите си, тъй като той също застъпва Коперниковата теория. Вместо нея в 1637 г. той издава най-прочутия си труд — „Размишление върху метода за правилно насочване на разума и откриване на истината в науките“ (обикновено се съкращава като „Размишление върху метода“). Книгата е написана на френски, а не на латински, за да могат да я четат всички интелигентни хора, включително и които нямат класическо образование. „Размишление върху метода“ съдържа притурка от три съчинения, в които Декарт дава примери за откритията, до които е стигнал чрез своя метод. В първата част — „Оптика“, Декарт представя закона за рефракция на светлината (открит впрочем по-рано от Вилеборд Снел). Разглежда лещите и разни оптични инструменти; описва как функционира окото и различни негови увреждания; представя теория за светлината, която е ранен вариант на вълновата теория, формулирана по-късно от Кристиан Хюйгенс. Втората част на притурката съдържа първото виждане за метеорологията. Той разглежда облаците, дъжда и вятъра и дава правилно обяснение на дъгата. Оборва схващането, че топлината се състои от невидима течност и стига до правилния извод, че тя е форма на вътрешно движение. (Но това схващане вече е застъпено от Франсиз Бейкън и други учени.) В третата част на притурката — „Геометрия“, Декарт представя най-голямото си откритие — аналитичната геометрия. Това е важен успех на математиката, който подготвя пътя на Нютън към висшата математика.
Може би най-интересната част от философията на Декарт е неговата отправна точка. Като вижда колко много неточни, но общоприети понятия има, той решава, че за да стигне до истината, трябва да тръгне от самото начало. Ето защо започва да подлага на съмнение всичко — всичко, което са му казвали учителите, всички свои най-съкровени убеждения, всички свои представи, опрени на здравия разум — дори съществуването на външния свят, дори собственото си съществуване. С една дума, всичко.
Това, разбира се, води до един проблем: как е възможно да преодолееш такова универсално съмнение и да добиеш сериозни познания за каквото и да било? Обаче чрез редица преки метафизични доводи Декарт със задоволство успява да докаже, че самият той съществува („Дишам, следователно съществувам“), че съществува Бог и съществува и външният свят. Това са отправните точки на Декартовата теория.
Значението на Декартовия метод е двустранно. Първо, той поставя в центъра на философската си система основния епистемологичен16 въпрос: „Какъв е произходът на човешкото знание?“ По-ранни философи са се опитвали да определят естеството на света. Декарт ни учи, че този въпрос не може да получи задоволителен отговор, ако не се свърже с въпроса „Откъде го зная?“.
Второ, Декарт внушава, че не би трябвало да започваме с вяра, а със съмнение. (Това е правопротивоположно на гледището на Свети Августин и повечето средновековни богослови, които поставят на първо място вярата.) Вярно е, че Декарт след това продължава, за да стигне до правоверни богословски изводи. Читателите му обаче обръщат много по-голямо внимание на предложения от него метод, отколкото на изводите, до които стига.
В своята философия Декарт подчертава разликата между душата и всичко материално и в това отношение застъпва изцяло идеята за дуализма. За тази разлика са говорили и други, но Декартовите писания предизвикват философски разисквания по темата. Въпросите, които повдига той, винаги са интересували философите и все още не са решени.
Много силно впечатление прави навремето и схващането му за материалната Вселена. Той смята, че целият свят — с изключение на Бог и човешката душа — действа механично и следователно всички природни явления могат да бъдат обяснени с механични причини. Ето защо Декарт отхвърля решително астрологията, магьосничеството и всички форми на суеверие. Той отхвърля също и богословските обяснения на явленията и събитията. (С други думи, търси преки механични причини и не приема, че събитията се случват, за да служат на някаква далечна крайна цел.) От Декартовите възгледи следва, че животните са по същество сложни машини и че човешкото тяло също се подчинява на обикновените закони на механиката. Оттогава насам тази идея е една от основните в съвременната психология.
16
Епистемология (гр.) — изучаване на значението и обективната стойност на науките; разпространено в буржоазната философия название на теорията на познанието. — Б. ред.