100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Въпреки това би било грешка да мислим, че Боливар е велик пълководец. Армиите, които побеждава, нито са големи, нито имат добро ръководство. Самият Боливар не се отличава с особени дарби като тактик или стратег. (Това едва ли е изненадващо, защото не е получил никакво военно обучение.)
Но Боливар компенсира всички свои несъвършенства с несломимия си дух пред лицето на врага. След всяко поражение, нанесено от испанците, някои са готови да се откажат от борбата, но Боливар отново събира войски и продължава решително битката.
По наше мнение Боливар е много по-влиятелна фигура от личности като Юлий Цезар или Карл Велики, защото промените, които носи, се оказват далеч по-трайни и защото засегнатите от тях райони са по-обширни. Но Боливар е поставен по-ниско от Александър Велики, Адолф Хитлер и Наполеон, тъй като събитията по тяхно време не биха се случили, ако тях ги нямаше, докато, от друга страна, е трудно да повярваме, че южноамериканските страни не биха постигнали тъй или иначе своята независимост със или без Боливар.
Най-интересно и показателно е сравнението, което можем да направим между него и Джордж Вашингтон. Подобно на Вашингтон Боливар предвожда малки и зле обучени войски. Средства не достигат и често е необходим вдъхновен водач, който да крепи армията единна.
За разлика от Вашингтон Боливар освобождава още приживе всички свои роби. Освен това чрез прокламация и клауза в конституцията той усилено се стреми да премахне робството в освободените земи. Опитите му невинаги се увенчават с успех и когато умира, то все още съществува в района.
Боливар е интересна и сложна личност — драматичен, дръзновен и романтичен. Хубавец, той има много любовни приключения. Той е далновиден идеалист, но му липсват административните способности на Вашингтон и по-лесно се поддава на ласкателства. Боливар е далеч по-амбициозен от Вашингтон — от което освободените райони нямат особена изгода. От друга страна, материалната изгода изобщо не го интересува. Той е богаташ, когато започва да се занимава с политика, и бедняк, когато се оттегля от нея.
Земите, които Боливар освобождава от колониално господство, са значително по-обширни от първоначалната територия на Съединените щати. Въпреки това е ясно, че той стои доста по-ниско от Вашингтон просто защото САЩ са играли по-важна роля в историята от страните, освободени от Боливар.
49. РЕНЕ ДЕКАРТ
1596 — 1650
Рене Декарт, прочутият френски философ, учен и математик, е роден в 1596 г. в село Ла Хайе. В ранните си години посещава престижно йезуитско училище — колежа „Ла Флеш“. Двайсетгодишен, получава научна степен по право от университета в Поатие, но никога не го е практикувал. Макар че има превъзходно образование, Декарт е убеден, че никоя област с изключение на математиката не дава истински знания. Вместо да продължи образованието си, решава да пътува из Европа и да види света с очите си. Семейството му е заможно, така че разполага с достатъчно средства, за да си го позволи.
От 1616 до 1628 г. Декарт се отдава на пътешествия. Служи за кратко време в три различни армии (холандската, баварската и унгарската), при все че очевидно не е участвал в бойни действия. През тези години той формулира нещо, което е според него главен метод за откриване на истината. На трийсет и две годишна възраст Декарт решава да използва своя метод, за да представи разбираема картина на света. Тогава се установява в Холандия, където остава през следващите двайсет и една години. Избира Холандия, защото там има по-голяма свобода на мисълта и защото предпочита да стои по-далеч от парижките шумни забавления.
Около 1629 г. написва „Правила за насочване на ума“, книга, в която излага метода си. (Но тя е непълна и вероятно не е била предназначена за публикуване; издадена е за първи път повече от петдесет години след смъртта му.) От 1630 до 1634 г. включително Декарт използва метода си, за да изучава задълбочено различни науки. За да вникне по-добре в анатомията и физиологията, прави дисекции. Започва самостоятелни сериозни изследвания в оптиката, метеорологията, математиката и още няколко дяла от науката.