Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Постигането на вероятна договореност относно НЛО между САЩ и Русия в началото на шестдесетте години е напълно обяснима. В началото на контактите с НЛО всяка от страните не е била напълно наясно дали всеки новопоявил се НЛО е извънземен кораб, или е нова разработка на другата суперсила. След надеждното установяване на извънземния произход на всеки новопоявил се НЛО се е стигнало до консултации и споразумения между великите сили.
Макар и рядко, са регистрирани и случаи на отвличане на бойни самолети от НЛО с изследователска цел. При тях похищаващият НЛО е имал форма на огромен овален цилиндър с дължина до 500–600 метра. Самолетите са били всмуквани в корпуса му през големи правоъгълни люкове с широчина около 50 м2 (6 по 8 метра). При редица срещи с подобни цилиндрични кораби над Полша, Русия и други страни, както и над Тихи океан, е отбелязано, че в предната си част те имат шест огромни люка по три от всяка на страните на цилиндричното тяло. Тези НЛО вероятно могат да носят в корпуса си до шест средноголеми разузнавателни дисковидни и кълбовидни апарата. Именно в хангарите на тези апарати са били вкарвани похитените изтребители.
Според разкази на военни пилоти, успели да се спасят от подобно отвличане, самолетите им са били привличани към НЛО чрез мощно, вероятно магнитно поле, като преди това около тях са се създавали насочени въздушни турбулентни потоци. Досега са регистрирани няколко случая на подобно отвличане над Камчатка, Австралия, Тихи и Атлантически океан. Отвличането е било проследено от редица радарни станции и разузнавателни спътници. Придвижването на похищаващия цилиндричен НЛО по-нататък е ставало с разположени в едната му страна двигатели, ускоряващи го до 100 км/сек. Съществуват предположения, че отвлечените самолети, както и други образци земна техника, са откарвани на бази на извънземните, разположени на Титан (един от спътниците на Сатурн) и на обратната страна на Луната (под лунната повърхност). Чрез подобна дейност може би извънземните контролират техническото и технологичното развитие на нашата цивилизация.
При срещи с НЛО, при които последните са имали по-продължителен престой над къщи и сгради в непосредствена близост над тях, обитателите им освен ефектите на спиране на тока са почувствали трусове като при земетресение с честота 3,5–4,0 Хц. Тези трусове може би се получават в резултат на гасящите антигравитационни импулси на двигателите на НЛО, които компенсират слабите пулсации на земното гравитационно поле, имащи същата честота.
„ЛЕТЯЩИ ДИСКОВЕ“, ПРОИЗВЕДЕНИ НА ЗЕМЯТА НА КОНВЕНЦИОНАЛЕН ПРИНЦИП
Според публикувани данни първият летящ диск е построен през 1942 г. от немски конструктори. Той се е състоял от широк пръстен, въртящ се около неподвижна пилотска кабина с форма на купол. Пръстенът бил оборудван с крила, променящи своята геометрия според изискванията на полета. Летящият диск можел да излита почти вертикално, а скоростта на полета му била над 600 км/ч. При излитане и кацане апаратът се движел със скорост до 60 км/ч.
През април 1943 г. в лабораториите в Есен и Дортмунд немски специалисти започнали разработката на дисколета Ф-7. На 17 май 1944 г. той извършил първия си успешен полет. Ф-7 имал формата на олимпийски диск с диаметър 42 метра. Състоял се от две конусообразни половини, от които долната била неподвижна и в нея била поместена кабината на екипажа. Горната половина на дисколета се задвижвала с обикновени турбинни авиационни двигатели. Въртейки се, тя създавала мощна подемна сила. Поради големия въртящ момент, който се получавал, полетът на Ф-7 бил много устойчив. Конструкторите на апарата предвиждали в бъдеще дисколетът да бъде снабден с реактивни двигатели. След разгрома на Германия летящи дискове започнали да строят в САЩ, Русия и Канада. През петдесетте години в САЩ били построени няколко неголеми модели с диаметър до 5 метра. Впоследствие концернът „Сикорски“ разработил няколко дисковидни летателни апарата за ВМС на САЩ. Снабдени с два независими коаксиални ротора, с камера и сензорни устройства, тези радиоуправляеми дисковидни апарати с размери до 2,5 метра в диаметър можели да изпълняват разузнавателни задачи в продължение на 3–4 часа. Те можели да излитат и от палубите на малки бойни кораби.