Предателство в смъртта

Тя стигна до извода, че британските полицаи са сто пъти по-любезни и услужливи от агентите от ФБР. В замяна осведоми Фортик за покупките, които Йост е направил в лондонските магазини. Приключиха разговора като стари приятели.

Когато позвъни в бижутерийния магазин, продавачът с готовност й описа Силвестър Йост като постоянен клиент с безупречен вкус и изискани маниери, който правел големи покупки и винаги плащал в брой.

„Поредният възел е развързан“ — помисли си Ив и се зае с обажданията до хотелите.

От „Ню Савой“ не проявиха същата готовност да й услужат като детективът от Корнуол или продавачът от бижутерийния магазин. Администраторът я насочи към управителя, а той — към директорката на хотела, само при вида на която Ив разбра, че я очакват неприятности.

Въпросната дама беше шейсетинагодишна. Косата й с цвят на лъскава стомана беше прибрана на стегнат кок и откриваше мършавото й лице със заострена брадичка. Очите й бяха светлосини и макар да говореше много учтиво, гласът й беше монотонен като на робот.

— Боя се, че не ще можем да ви услужим, лейтенант Далас. В нашия хотел се стремим да запазим анонимността на гостите и да им осигурим спокойствие и максимално добро обслужване.

— Не мислите ли, че когато вашите гости започнат да изнасилват и да убиват, губят своята анонимност?

— Независимо от обстоятелствата не съм в състояние да ви дам информация за когото и да било от нашите гости. Твърде възможно е да сте допуснали грешка, ето защо не възнамерявам да наруша правилника и да обидя посетител на „Ню Савой“. Ръцете ми са вързани, докато не представите съответното разрешително — ако въобще го получите — както и международно пълномощно, което ме задължава да ви предоставя желаната от вас информация.

„Идва ми аз да ти завържа ръцете, после да изритам кльощавия ти задник от последния етаж на смотания ти хотел!“ — помисли си Ив, но каза с престорена учтивост:

— Госпожо Клайдсборо, на моя командващ офицер и международния ни адвокат ще им бъде крайно неприятно да ги събудя в шест сутринта.

— Страхувам се, че ще се наложи. Моля, свържете се с мен, ако…

— Слушай, сестро…

— Един момент. — Рурк, който беше отворил вратата между двата кабинета и беше станал свидетел на разговора, прекоси помещението и се включи в разговора:

— Добър ден, госпожо Клайдсборо.

Ив със задоволство забеляза как мършавото лице на управителката пребледня, а светлосините й очи едва не изскочиха от орбитите, като видя на монитора собственика на хотела:

— Сър!

— Погрижете се лейтенант Далас да получи всички сведения, които я интересуват.

— Добре, сър. Разбира се, сър. Моля да ме извините. Нямах представа, че разрешавате да съобщим тази информация.

— Оправдана сте — нямало е как да го научите — учтиво каза той. — Но вече имате моето разрешение, затова се постарайте да съдействате на лейтенанта.

— Лично ще се заема с това. Лейтенант Далас, моля, незабавно изпратете описанието на човека, за когото предполагате, че е бил гост на нашия хотел. Ще разпитам всички служители и в най-кратък срок ще ви съобщя резултата.