Предателство в смъртта

— Става дума за Франц Хорнбекер от Франкфурт — обърна се Рурк към съпругата си. — Беше дребна риба, когато аз се занимавах с… експорт.

— Напоследък много му провървя. — Мик въздъхна. — Не знам какво повече да ви кажа. Брит и Джо са мъртви… умът ми не го побира… Питам се обаче защо едно ченге от Ню Йорк се интересува от двама контрабандисти в Англия.

— Твърде възможно е смъртта им да е свързана със случая, който разследвам.

— Ако наистина е така, от сърце се надявам да заловите мръсника, дето ги е погубил. — Изправи се и добави: — Нямам представа в какво са се забъркали, но мога да поразпитам този-онзи. Съвсем дискретно, разбира се.

— Ще ти бъда задължена. Интересува ме всичко, до което успееш да се добереш.

— Не обещавам нищо, да видим какво ще излезе. — Наведе се и взе котарака, който се умилкваше около него. — А сега е време за сън. — Като стигна до вратата, се обърна: — Хей, Рурк, ако по-късно разполагаш с малко свободно време, ще ми се да поговорим за онази работа, за която ти споменах.

— Ще възложа проучването на моите счетоводители.

— Леле боже, чуй го само — щял да възложи проучването на счетоводителите си! — обърна се той към Галахад. — Ама че щуротия! — Грабна котарака под мишница и с царствена походка излезе от кабинета.

— Каква е тази работа? — подозрително попита Ив.

— Уговаря ме да му бъда съдружник, но предприятието е съвсем законно. Обясних на стария ми приятел, че никога не бих се замесил в нещо, което да разгневи моето ченге. А сега ще се заема с обажданията до другите лондонски хотели…

— Хей, какъв е този сигнал от компютъра ти? — прекъсна го тя.

— Моля? — Той прогони спомените за миналото и се върна към действителността. — Предполагам, че ще останеш доволна — след секунда ще знаеш адреса на Йост — заяви и широко се усмихна.

Тръгна към кабинета си, а Ив се спусна след него. Когато той седна пред компютъра, нетърпеливо се надвеси през рамото му и се загледа в монитора.

— Компютър, изнеси информацията на екрана на стената — нареди Рурк, обърна се и се загледа в колонките от цифри и полегати линии.

— Какво е това? Координати ли?

— Да. Много любопитно… Компютър, покажи на монитор №2 картата на Ню Йорк. Хм, нашият човек добре е прикрил следите си — дори тук се е прехвърлял от адрес на адрес, за да заблуди евентуалните преследвачи.

— Искаш да кажеш, че се е свързвал и от Ийст Сайд, и от Уест Сайд, така ли? — Тя се опита да дешифрира цифрите, но не успя и смръщи чело.

— Да, нещо подобно. По-скоро е „отскачал“ напред-назад, стигнал е чак до Лонг Айлънд. Имаме няколко възможности, но най-вероятно… Компютър, увеличи сектора на Горен Уест Сайд. Точно така! А сега декодирай формулата на директорията и я съпостави с местонахождението на улицата. — На мониторите се появиха нови данни. Рурк се обърна и сложи ръка на рамото на Ив: — Изглежда, Йост ни е съсед.

— Но… този адрес е само на четири пресечки от нашата къща! На четири пресечки!

— Точно така. Очевидно с теб не се разхождаме често из квартала.