Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Надявам се.
— И той ли ти принадлежи?
— М-м-м-м. Престани да ме разпитваш, а прегледай тези сведения.
— Ще бъдем ли задържани, глобени и тикнати зад решетките?
— Ако се стигне дотам, ще помолим да ни сложат в съседни килии.
— Много смешно, няма що — промърмори тя, приближи се и се загледа през рамото му в монитора. — Данните потвърждават, че съдията е починал от инфаркт. От друга страна, не вярвам агент Стоу да ме е излъгала.
— Ще вляза в компютъра на частната клиника — промълви Рурк, внезапно извърна глава и леко я ухапа по брадичката. — Бас държа, че е строго забранено и че нарушението се наказва с цялата строгост на закона.
— Щом федералните агенти са го сторили, няма да остана по-назад — заяви тя. — Действай!
— Обожавам те, когато говориш така. — Той натисна един клавиш и данните, които вече беше получил, се появиха на монитора.
— Направил си го, преди да ти кажа!
— Не разбирам за какво говориш. В ролята си на експерт-консултант само изпълних нарежданията на ръководителя на разследването. Но ако трябва да ме накажеш…
Ив се приведе още повече и го ухапа по ухото.
— Благодаря, лейтенант.
Тя едва сдържа смеха си, но продължи да се взира в монитора, като четеше на глас:
— Счупен нос, фрактура на челюстта, изтръгната очна ябълка, четири счупени ребра, два счупени пръста, многобройни кръвоизливи… Не знаех, че инфарктът нанася толкова сериозни поражения.
— Освен това е бил изнасилен.
— Да, докато още е бил жив. Едва след това е бил удушен. Федералните агенти не са ме извозили. Слушай, така и така си проникнал в компютъра на клиниката — любопитно ми е дали момичето, което е било със съдията, е било доведено в същата болница за преглед и лечение. Провери какви пациенти са постъпили на същата дата и по същото време. Интересува ни девойка на възраст под осемнайсет години, която вероятно е била изнасилена и е била в шок. Твърде възможно е да е ползвала забранени наркотици.
Той включи програмата за сканиране, сетне посегна към чашата с кафе и попита:
— Има ли смисъл да търсим момичето? Знаеш кой е убил Уернър.
— Това ще бъде потвърждение на версията на Стоу. Пък и нищо чудно малката да е подпомогнала престъпника.
— Ето я — промълви Рурк и се втренчи в монитора. — Моли Нюман, шестнайсетгодишна. Наистина е била пребита и изнасилена, в кръвта й са открити наркотични вещества.
— Засега тя е единственият жив свидетел на убийство, извършено от Йост.
„Наркотици — помисли си. — Уернър не би се забъркал в такава каша. Пък и едва ли му е трябвала дрогирана любовница. Навярно Йост е дал наркотика на малката.“
— Трябва да намеря Моли. В картона й сигурно са вписани имената на родителите или на настойниците й. Да… ето — майка — Фрида Нюман. Да видим каква информация имаме за нея.
— Ако разрешиш, един съвет от мен, лейтенант. Приятелите ти от ФБР вече имат тези сведения и най-вероятно знаят къде е момичето. Подхвърлили са ти ги, за да те отклонят от следата.
— Знам, но все пак държа да разпитам малката. Освен това се интересувам от кой магазин в Източен Вашингтон Йост е купил сребърната жица. Прави ми впечатление, че той посещава бижутерските магазини в близост до мястото, където по-късно извършва убийство. Да видим къде… — Тя млъкна и се обърна към видеотелефона, чиято мигаща светлина сигнализираше, че има обаждане: — Далас е на телефона.
— Лейтенант, мисля, че се натъкнахме на нещо интересно в порно сайтовете…
— Пийбоди, с какво си облечена? — прекъсна я Ив.
Помощничката й се изчерви и огледа късия пъстър пеньоар, който държеше в гардероба на Макнаб. — Ами аз… падам си по пеньоарите.
— Стои ти чудесно — намеси се Рурк. — Много си секси.
Тя засия от удоволствие и машинално опипа реверите от розова коприна:
— Благодаря за комплимента. Всъщност… го нося само за удобство…
— Престани! — сопна се Ив. — Давай по същество!
— Проверих стотици компютърни страници, които рекламират порнофилми, и в които клиентите се регистрират с измислени имена или с псевдоними. Честна дума, лейтенант, толкова се взирах в монитора, че очите ми щяха да изтекат. Не е за вярване какви тъпи имена си измислят тези мръсници. Казах си, че според психологическата характеристика нашият човек ще си измисли по-шикозен прякор, затова потърсих покупки, направени от човек с псевдоним Истински. Нали се сещате — истинско…
— Истинско сребро — прекъсна я Ив. — Браво, Пийбоди! Вече е детска игра да открием адреса му!
— Не съм сигурна. Ние…
Макнаб я изблъска встрани и се появи на екрана. Ив се намръщи, като забеляза, че той не носи халат, нито дори риза.