Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Ако наблюдаваното лице погледне монитора в апартамента си, ще види само празния коридор. Невъзможно е да му попречим да гледа през прозорците на жилището си, затова хората от двата отряда и униформените полицаи трябва да останат на позициите си, докато не получат нови нареждания. Аз отговарям за Първа база, а лейтенант Далас ще ръководи и координира цялата операция. Всички да настроят комуникаторите си на трети канал, за да се свързваме помежду си. Да не се допускат излишни разговори по време на операцията. А сега на работа — да спипаме този мръсник.
Ив кимна:
— Заедно с детектив Макнаб, полицай Пийбоди и лейтенант Маркс от специалните отряди ще проникнем в жилището на престъпника през този вход. Действията ни ще се наблюдават от Първа база, която ще държи в течение ръководителите на другите екипи. Имате ли някакви въпроси?
Изчака, като отново огледа хората пред себе си. Бяха опитни и смели служители, които познаваха работата си.
— Заемете определените позиции. Операцията ще започне, веднага щом получим заповедта.
Докато хората излизаха от кабинета й, тя се запита защо ли нареждането се бави. Още преди два часа беше съобщила сведенията и бе поискала заповед за обиск и за задържане. Вероятно ще се наложи отново да се свърже със съдията и да го накара да побърза…
Погледът й попадна на Фийни. Внезапно й хрумна, че е за предпочитане той да разговаря със съдията — първо, имаше по-висок чин от нея, второ, беше много по-тактичен.
— Фийни, бавят разрешителното. Можеш ли да ги накараш да побързат?
— Знаеш ли, въпросът е политически… — Той се намръщи, но все пак отиде до бюрото, на което беше видеотелефонът. Докато набираше номера на съдията, Ив се приближи до съпруга си:
— Задължени сме ти, задето ни помогна с наблюдателните камери и ни предостави план на сградата. Акцията би трябвало да протече светкавично и гладко.
„Би трябвало“ — повтори наум той и смръщи вежди — изпитваше лошо предчувствие.
— Като собственик на сградата мога да настоя да те придружа до мезонета — подхвърли.
— Няма смисъл, защото знаеш, че няма да ти разреша. Ако продължиш да настояваш, може да размисля и да ти забраня да останеш в Първа база заедно с Фийни. Обучена съм да залавям престъпници, Рурк, успокой се.
— Къде ти е предпазната жилетка?
— Ще я облека в последния момент — прекалено тежка е и ме притеснява. — Обърна се и се намръщи, като чу възклицанието на Фийни. — Нещо не е наред — промълви и тъкмо когато се канеше да се приближи до видеотелефона, вратата се отвори и в помещението влезе командир Уитни.
— Лейтенант, операцията е отменена.
— Отменена ли? Да му се не види, какви са тези номера? Човекът, когото преследваме, е в жилището си. Само след половин час ще бъде в ареста.
Фини беше скочил на крака и яростно ругаеше:
— Предател! Мръсен предател! Станахме жертва на политически машинации!
— Точно така — привидно спокойно каза Уитни, но изражението му подсказваше, че едва сдържа гнева си. — Именно! — Чувстваше се толкова вбесен и безпомощен, че беше дошъл лично да съобщи на Ив за отменянето на операцията. — От ФБР са разбрали за намеренията ни.
— Не ми пука, ако ще да са разбрали за Второто пришествие! — кресна тя, сетне с огромно усилие на волята се взе в ръце. — Операцията е резултат от разследването, ръководено от мен, командир Уитни, от сведенията, събрани от моя екип. Заподозреният е убил двама души на моята територия, следователно аз отговарям за разследването на престъпленията.
— Мислиш ли, че не съм изтъкнал тези аргументи, лейтенант? През последните трийсет минути със заместник-директора на ФБР Сунър си разменихме куп обиди, скарах се с двамата съдии и отправих заплахи към всички важни клечки, с които успях да се свържа. Агентите от ФБР са принудили съдията да анулира разрешителното за твоята акция и да го прехвърли на тях. Ще откъсна главата на онзи, които им е съобщил информацията. Но това не променя фактите — те имат разрешително, а ние трябва да отменим операцията.
Ив машинално сви юмруци, сетне се принуди да се отпусне. „По-късно ще си го изкарам на някого“ — каза си.
— Не са получили заповедта по каналния ред. Когато тази история приключи, ще подам официално оплакване.
— Не го взимай толкова навътре — промърмори Уитни. — В политиката ударите под пояса са нещо обикновено, но този път съм засегнат и аз. Повярвай, че няма да оставя нещата без последствие. Агентите Джейкъби и Стоу си въобразяват, че ще се издигнат в службата след този арест, но не предполагат каква изненада ги очаква.