Предателство в смъртта

Лошо момиченце!

Опита се да го отблъсне, опита да се смали… да стане толкова мъничка, че той да не може да проникне в нея. Започна да го моли за пощада — вече беше прекалено изплашена и отчаяна, за да престане. Нададе продължителен писък от болка и от отчаяние, когато той проникна в нея.

Клепачите й бяха подпухнали от сълзи, но очите й се отвориха от само себе си. Вцепенена от ужас, тя наблюдаваше как лицето на баща й постепенно се променя, как се размива и придобива нови очертания.

Йост я изнасилваше сега, Йост завърза около шията й сребърна жица. И въпреки че вече не беше безпомощно дете, а зряла жена, при това полицейска служителка, тя не можа да му попречи.

Не можеше да си поеме дъх… а когато металът се вряза в нежната й плът, по гърба й потече тънка струйка ледена кръв. Главата й забуча, звукът беше толкова силен, сякаш цялото човечество крещеше в един глас.

Помъчи се с юмруци да отблъсне човека върху себе си, да издере с нокти лицето му, да прегризе гърлото му… но някой хвана ръцете й.

— Ив, събуди се. Ив!

Осъзна, че е в прегръдките на Рурк, но още бе впримчена в кошмара. Съпругът й се втренчи в обезумелите й очи, усети шеметното туптене на сърцето й. Внезапно му се стори, че притиска до гърдите си леденостуден труп.

Заповтаря името й, притискайки я към себе си, за да я стопли с тялото си. Страхът й го сграбчваше за гърлото като побесняло куче, което се е вкопчило в двама им.

Тя се мяташе в ръцете му и отчаяно се опитваше да си поеме дъх, като че се давеше. В отчаянието си Рурк притисна устни до нейните, за да й даде живителния въздух.

Ив се отпусна в прегръдките му.

— В безопасност си — прошепна той и започна да я полюшва като бебе, за да успокои и нея, и себе си. — При мен си, у дома. Миличка, толкова си студена! — възкликна, но не посмя да я пусне, за да я загърне с одеяло. — Прегърни ме, всичко ще бъде наред, не се страхувай.

— Добре съм, нищо ми няма — промълви тя, въпреки че още трепереше като лист.

— Прегърни ме — настоя Рурк. — Искам да те усетя до себе си.

Ив се подчини — притисна се към него и сложи глава на рамото му:

— Усетих миризмата ти, сетне чух гласа ти… но не те виждах, не можех да те открия.

— Никога няма да те оставя сама — прошепна той. За нищо на света не можеше да сподели с нея какво страдание му причинява всеки път, когато в кошмарите си се връща към ужаса, преживян в детството си. — До теб съм — промърмори и притисна устни до косата й. — Сънува кошмар, нали?

— Да, по-страшен от всякога. Не се тревожи, вече съм добре. — Леко се отдръпна и го погледна. Очите му бяха потъмнели от едва сдържаните чувства. — Страшен бе и за теб.

— Никога няма да свикна с тези кошмари, Ив. — Отново я притисна до гърдите си, докато усети как ритмичното биене на сърцето й постепенно се поуспокоява. — Ще ти донеса чаша вода.

— Благодаря.

Когато той отиде в кухнята, Ив сведе глава и покри с длани лицето си. Повтаряше си, че ще намери сили да преодолее ужаса както всеки път. Ще преглътне горчивината на страха и ще продължи да живее постарому. Не бива да си спомня каква е била в миналото, завинаги трябва да го заличи от паметта си.