Предателство в смъртта

Мик широко се усмихна и повдигна вежди:

— Откровено казано, не очаквах такъв успех… Хей, надушвам божествения аромат на истинско кафе.

— Искаш ли една чаша? — предложи Рурк, макар да знаеше, че съпругата му кипи от гняв заради прекъсването.

— С удоволствие, особено ако капнеш в кафето от любимото ми уиски.

— Желанията на моите гости са закон за мен. — Рурк тръгна към кухнята, а Галахад хукна след него, надявайки се да получи обилна закуска.

Мик се усмихна на Ив:

— Твоят съпруг спи само по няколко часа и въпреки това изглежда свеж като краставичка — не съм срещал друг като него. Извадил е късмет, че е срещнал жена, която става в ранни зори като него.

— И ти изглеждаш доста свеж за човек, които не е мигнал цяла нощ.

— Определени… дейности действат стимулиращо. Забелязвам, че от време на време работиш у дома, така ли?

— Да.

— Личи си, че нямаш търпение да се върнеш към работата, която прекъснах с внезапното си появяване. След минута ще те освободя от присъствието си. Ще ме прощаваш, обаче не е за вярване, че старият ми приятел работи рамо до рамо с ченге.

— Никой не те кара да вярваш — отсече тя. В този момент Рурк се върна в кабинета. Носеше чаена чаша с кафе, в което беше налял щедра доза уиски.

— Задължен съм ти, стари приятелю, благодарение на тази вълшебна напитка отново ще се почувствам нормално. Няма да ви преча да си гукате — ще изпия кафето в стаята си и дано после успея да поспя.

— Почакай… Ив, знаеш ли имената на мъжа и жената от Корнуол?

— Нямам намерение да обсъждам служебната Информация с непознати!

— Възможно е Мик да ги познава. — Той я погледна в очите. — Или да познава техните конкуренти.

Тя се замисли и реши, че съпругът й има право — нищо чудно нежеланият гост да се окаже ценен информатор.

— Брит и Джоузеф Хаг.

— Х-м-м — измърмори Мик и се втренчи в димящото си кафе. — Възможно е по време на пътуванията си да съм чул тези имена, но не съм съвсем сигурен. — Вдигна глава, многозначително изгледа Рурк и повтори: — Не съм съвсем сигурен.

— Ясно — преструваш се, че не ги познаваш, защото си работил съвместно с тях! — сопна се Ив. — Занимавали сте се с контрабанда.

— Работя съвместно с много хора — студено процеди той. — Но нямам навик да обсъждам с ченгета работата и деловите си партньори. — Обърна се към Рурк и добави: — Изненадан съм, че очакваш от мен да наклепам пред полицията свои приятели и партньори.

— Твоите приятели и партньори са мъртви — отсече тя. — Били са убити!

— Брит и Джо ли? — Очите му се разшириха от изумление, сетне потъмняха, той залитна и се отпусна на един стол.

— Не го знаех. Никой не ми го е съобщил.

— Труповете им са били открити в Корнуол — обясни Рурк. — Очевидно са били убити преди доста време, затова… е било доста трудно да ги идентифицират.

— Майчице! Бог да се смили над душите им. Бяха много симпатични хора. Как са били убити?

Ив отговори на въпроса с въпрос:

— Кой е искал смъртта им? Кой е бил готов да плати крупна сума, за да ги отстрани от „играта“?