Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Жертва. Винаги е била жертва…
„Чака ме работа“ — каза си и мисълта я изтръгна от вцепенението. Дълбоко си пое дъх и вдигна глава. Ще се залови за работата си, която обичаше и която й даваше самочувствие. Работата, която придаваше смисъл на живота й.
Когато Рурк се върна и коленичи пред нея, тя вече беше възвърнала душевното си равновесие. Подозрително изгледа чашата и подхвърли:
— Да не би да си разтворил успокоително във водата?
— Изпий чашата до дъно.
— Престани с тези номера, Рурк.
— Ти престани, Ив! — Той отпи няколко глътки от чашата. — Е, сега повярва ли? Изпий водата.
Тя смръщи вежди, отпи малка глътка и го изгледа над ръба на чашата. Помисли си, че изглежда доста разтревожен, което беше необичайно за него. Под очите му имаше тъмни сенки от умора, което бе още по-необичайно.
Хрумна й, че съпругът й отчаяно се нуждае от почивка. Но дори да му каже, че тази нощ няма да работят, той ще я изчака да заспи и отново ще седне пред компютъра.
Ала и тя владееше изкуството да „натиска подходящия бутон“. Остави на масичката празната чаша и попита:
— Доволен ли си?
— Донякъде. Стига толкова работа за днес. Легни да поспиш.
„Идеално!“ — помисли си тя, но се престори, че се колебае.
— Всъщност… имаш право. В момента не мога да се съсредоточа, но…
— Какво?
— Ще останеш ли при мен? — Сграбчи ръката му и добави: — Знам, че ще ти се стори глупаво…
— Не говори така. — Той се изтегна до нея на стола-легло. — Опитай се да поспиш и да забравиш работата си поне до сутринта.
— Добре — промълви тя и си помисли, че ще го държи в прегръдките си, за да е сигурна, че няма да й се изплъзне. — Не ме оставяй, моля те.
— Няма.
Едва сега, когато бе сигурна, че Рурк наистина ще си отдъхне, тя затвори очи и потъна в непробуден сън.
Той дълго не можа да заспи, но накрая все пак се унесе.
Призори тя се събуди в прегръдките на съпруга си, който още спеше. Остана неподвижна, за да не пропусне възможността да го погледа в съня му.
Внезапно осъзна колко силна е любовта й към него. Беше като горещ гейзер от чувства, които нямаха название и бяха неразделно свързани.
Удоволствие, смут, усещане, че този човек й принадлежи, похот и самодоволство, съчетани с учудването, че е избрал именно нея.
Беше толкова красив, че тя никога нямаше да проумее как е възможно да бъде неин съпруг.
От всички жени по света бе пожелал нея! „Пожелал е меко казано — помисли си тя и се усмихна. — Никой не ме е преследвал толкава упорито.“ И макар всичко това да бе достатъчно възбуждащо, той бе сторил още нещо.
Бе я дарил с любовта си.
Никога не беше предполагала, че някой може да я обича с цялото си сърце. Никога не бе вярвала, че е способна да отвърне на това пламенно чувство.
Усмихна се още по-широко при мисълта, че ченгето и мултимилионерът са прекарали нощта на стола-легло в кабинета, досущ като капнали от умора дребни чиновници.
„Върхът сме!“ — каза си.
Още се усмихваше, когато той отвори прекрасните си очи, кристалносини като планински езера. Бяха бистри и в тях се четеше насмешка.
— Добро утро, лейтенант.
— До края на живота си няма да проумея как в мига на събуждането си вече си бодър, и то без да изпиеш голяма чаша кафе.
— Завиждаш ми, нали?
— Да — прошепна Ив. Беше привлекателен, красив и й принадлежеше. Идваше й да го оближе като шоколадов крем. „Защо не?“ — помисли си.
— Но след като вече си буден, възнамерявам да се възползвам от присъствието ти. — Плъзна надолу ръка и докосна пулсиращия му член. — Да-а-а, забелязвам, че си готов за нови подвизи. Имам една задача за теб.
— Нима?
Тя вече обсипваше с целувки лицето му, като нарочно не докосваше устните му. Рурк с наслада въздъхна, като усети ръката й на най-интимното си място. Пръстите й го стиснаха не на шега, тя прокара език по шията му.
— Няма как, ще се подчиня — успя да изрече той. — Готов съм на всичко заради служител на нюйоркската полиция… Господи! — възкликна и забели очи.
Малко по-късно Ив донесе от кухнята две големи чаши с кафе. Чувстваше се спокойна и отпочинала, все едно беше спала цяла нощ, не само няколко часа. Изненада се, като видя, че Рурк не е включил осветлението, а седи на стола и милва котарака, който се беше изтегнал на скута му. Като я видя, се усмихна и прокара пръсти по гърба на Галахад.
— Въпреки че си само цивилен експерт-консултант, смятам, че не е редно да се излежаваш повече.