Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Целият свят се беше събрал в Кан.
Холивуд, Лондон и Рим, събрани заедно в лъскава, многоезична какофония от звуци и трескави движения, осигурени от „Текниколор“ и „Панавижън“. Филмаджии от всички точки на земното кълбо долитаха на ята във френската Ривиера, понесли, под мишница кутии с мечти — рулони от целулоид на английски, френски, японски, унгарски и полски, които щяха да ги направят богати и известни за една нощ. Залата бе пълна с професионалисти и аматьори, ветерани и новобранци, изгряващи и залязващи — всички в надпревара за престижните награди. Награда от фестивала в Кан означаваше пари в банката, договор за разпространение, ако нямаше такъв, а ако имаше — по-добри условия в договора.
Всички хотели в Кан бяха претъпкани, хорският приток се разливаше по брега до Антиб, Болио, Сен Тропе и Ментон. Жителите на малките селища хълцаха от вълнение, докато известните личности пълнеха техните ресторанти и барове.
Всяка стая бе запазена преди месеци, но за Тоби Темпъл не беше проблем да получи големия апартамент в „Карлтон“. Тоби и Джил бяха добре дошли навсякъде. Светкавиците на журналистите бляскаха постоянно, образите им се разпращаха по целия свят. Златната Двойка, Кралят и Кралицата на Холивуд. Репортерите интервюираха Джил и я питаха за мнението й по всичко — от френските вина до африканската политика. Джоузефин Чински от Одеса, Тексас бе някъде много далече назад.
Филмът на Тоби не получи награда, но две вечери преди края на фестивала, журито обяви, че присъжда на Тоби Темпъл специалната награда за принос в областта на развлекателното.
С фракове и папионки, гостите изпълваха банкетната зала в хотел „Карлтън“. Джил седеше на канапето до Тоби. Забеляза, че той не се храни.
— Какво има, скъпи? — попита.
Тоби разтърси глава.
— Сигурно съм стоял доста на слънце днес. Малко ми се вие свят.
— Утре искам да си починеш — Джил бе уговорила за другата сутрин интервюта с Тоби за „Пари Мач“ и лондонския „Таймс“, обяд с група телевизионни репортери, последван от коктейл. Реши, че ще отмени по-маловажните неща.
На края на вечерята, кметът на Кан стана на крака и представи Тоби:
— Mesdames, messieurs, et invites distingues c’est un grand privilege de vous presenter un homme dont l’oeuvre a donne plaisir et bonheur au monde entier. J’ai l’honneur de lui presenter cette medaille speciale, un signe de notre affection et de notre appreciation.36
Вдигна високо медала с лентата и се поклони към Тоби.
— Мосю Тоби Темпъл!
Избухна взрив от ентусиазирани аплодисменти, всички в залата станаха на крака и започнаха да ръкопляскат. Тоби седеше на стола неподвижен.
— Стани — прошепна Джил.
Тоби се изправи бавно, пребледнял. Олюля се за миг, усмихна се и тръгна към микрофона. По средата на пътя се препъна и се свлече на пода в безсъзнание.
Тоби Темпъл бе откаран в Париж с френски военен транспортен самолет и бе настанен в американската болница, където го подложиха на интензивен режим. Най-известните френски специалисти спешно бяха повикани. Джил седеше и чакаше в отделна стая на болницата. В продължение на трийсет и шест часа тя отказа да яде и пие, както и да отговаря на телефонните обаждания, които прииждаха в болницата от всички краища на света.
Седеше сама, загледана в стените. Нито виждаше, нито чуваше трескавата дейност около себе си. Умът и бе насочен към едно единствено нещо: Тоби трябваше да се оправи. Той бе нейното слънце, а когато слънцето залезе, сянката умира. Тя нямаше да позволи това.
Беше пет часът сутринта, когато доктор Дюкло, ръководител на екипа, влезе в стаята на Джил, която тя бе избрала в непосредствена близост до Тоби.
— Госпожо Темпъл, страхувам се, че няма смисъл да се опитвам да смекча удара. Съпругът ви преживя масивен инсулт. По всяка вероятност той никога повече няма да може да ходи и да говори.
31
Когато най-сетне допуснаха Джил до болничната стая на Тоби в Париж, тя бе потресена от вида му. За една нощ се бе състарил и изсъхнал, сякаш всички жизнени сокове са били изсмукани от него. Беше частично загубил контрол върху ръцете и краката си, не можеше, да говори, въпреки че издаваше гърлени животински звуци.
Изминаха шест седмици преди лекарите да разрешат Тоби да бъде преместен. Когато пристигнаха в Калифорния, върху тях се спусна тълпа от журналисти и стотици почитатели. Болестта на Тоби Темпъл се оказа главната сензация. По телефона постоянно звъняха приятели да питат за здравето и подобрението на Тоби. Телевизионни екипи се мъчеха да проникнат в къщата и да го снимат. Получиха се телеграми от Президента, сенаторите и хиляди писма и пощенски картички от почитателите, които обичаха Тоби Темпъл и се молеха за него.
36
Дами, господа и уважаеми гости, голяма привилегия е да ви представя един мъж, който носи радост и щастие на целия свят. Имам честта да му връча този специален орден, знак на нашето възхищение и благодарност (фр.) — бел.пр.