Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Хората в най-голяма беда бяха тези, които Джил мразеше.
Лежеше в леглото и чувствено се любеше с Тоби. Когато накрая се отпусна изтощен до нея тя протегна ръце и каза:
— Скъпи, разказах ли ти, когато търсих агент и отидох при онази жена — как й беше името? А, да! Роуз Дънинг. Тя ми каза, че има роля за мен и седна на леглото да я четем заедно.
Тоби се обърна с присвити очи.
— Какво се случи?
Джил се усмихна.
— Каквато си бях невинна глупачка, седнах до нея и, докато четях, усетих ръката й по бедрото си — Джил отметна глава и се разсмя. — Толкова се уплаших. По-бързо не бях тичала през живота си.
Десет дни по-късно разрешителното на агенция Роуз Дънинг беше перманентно прекратено от Градската Лицензна Комисия.
Следващия уикенд прекараха в къщата на Тоби в Палм Спрингс. Той лежеше на масата за процедури върху дебела хавлия, докато Джил му правеше дълъг, отпускащ масаж. Тоби бе легнал по гръб, памучни тампони предпазваха очите му от силните слънчеви лъчи. Джил работеше по краката му с мек, течен лосион.
— Добре, че ми отвори очите за Клиф — каза Тоби. — Той беше само един паразит, който ме доеше. Чух, че обикалял града да търси съдружници. Никой не го искал. Без мен не може да бъде арестуван дори.
Джил замълча за миг и каза:
— Съжалявам за Клиф.
— Това е проклетият ти проблем, скъпа. Мислиш със сърцето, а не с главата си. Трябва да се научиш да бъдеш по-груба.
Джил нежно се усмихна:
— Нищо не мога да направя. Такава съм.
Продължи да масажира краката му, изкачваше се към бедрата с леки, чувствителни движения. Той започна да получава ерекция.
— О, Боже! — изстена.
Ръцете й се движеха по-нагоре, към слабините. Ставаше все по-твърд. Плъзна ръка между краката му, отдолу към ануса, и вкара мазния си пръст в него. Огромният му пенис не като камък.
— Бързо, бебчо! — каза той. — Качвай се върху мен.
Бяха на пристанището на „Джил“ — големия катер, който Тоби бе купил специално за нея. Първото телевизионно предаване на Тоби щеше да се записва на другия ден.
— Това е най-хубавата ваканция в целия ми живот — каза Тоби. — Мразя да се връщам на работа.
— Такова хубаво шоу — каза Джил. — Толкова се радвах, като играх там. Всички бяха толкова мили. — Помълча малко и добави: — Почти всички.
— Какво имаш предвид? — гласът на Тоби бе остър. — Кой не е бил добър с теб?
— Никой скъпи. Не трябваше да споменавам изобщо.
Накрая позволи на Тоби да го изтръгне от нея. На следващия ден Еди Бериган, директорът на продукция, бе уволнен.
В последвалите месеци Джил разправяше на Тоби разни измислици за другите директори на продукция, от списъка, и те изчезваха един по един. Всеки който я бе използвал, щеше да плати. Тя си мислеше, че това е като любовниците на пчелата-майка. Всички бяха получили удоволствието си и трябваше да бъдат унищожени.
Стигна до Сам Уинтърс, човекът, казал за нея, че няма талант. Никога не казваше дума срещу него, напротив, хвалеше го. Но винаги хвалеше повече другите шефове на студии. Те имаха по-подходящи материали за Тоби… Режисьори, които наистина го разбираха. Джил добавяше, че не може да спре да мисли, че Сам Уинтърс недооценява таланта на Тоби. Дълго след това Тоби започна да мисли същото. Клифтън Лоурънс го нямаше и Тоби не говореше с никого, освен с Джил. Когато реши да прави филмите си в друго студио, вярваше, че това е негово решение. Ни Джил направи така, че Сам Уинтърс да разбере истината.
Възмездие.
Имаше и такива, които смятаха, че Джил няма да се задържи, че е само временно нашествие, преходно увлечение. Те се отнасяха към нея с леко прикрито недоволство. Тяхна грешка. Джил ги елиминираше един по един. Не желаеше никой около Тоби да има по-голямо влияние или да го настройва срещу нея. Направи така, че Тоби смени адвоката си, рекламната си агенция и нае други по неин избор. Смени прислугата. Това бе вече нейната къща и тя бе господарката.
Купон у Темпъл бе най-значимото събитие в града. Всеки който значеше нещо, бе там. Актьорите се смесваха с политици, губернатори и шефове на мощни корпорации. Пресата бе винаги в пълен състав, така че някои от щастливите гости получаваха и допълнителна премия. Не само че бяха у семейство Темпъл и прекарваха чудесно, но и всеки знаеше, че са били у семейство Темпъл и са прекарали чудесно.