Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Когато пристигна в дома на Тоби Темпъл, Джил пиеше кафе на терасата. Като наближи, тя го погледна и се усмихна. „Сега си продавач — помисли Клифтън. — Продай й себе си.“
— Радвам се да те видя, Клиф. Сядай.
— Благодаря, Джил.
Той седна срещу нея на голямата украсена метална маса и я загледа. Носеше бяла лятна рокля и контрастът между черната коса и златистата, загоряла кожа бе потресаващ. Изглеждаше по-млада и — единствената дума, която му идваше наум бе — невинна. Гледаше го с топли, приятелски очи.
— Искаш, ли нещо за закуска, Клиф?
— Не, благодаря. Хапнах преди час.
— Тоби го няма.
— Знам. Исках да поговорим насаме.
— Какво мога да направя за теб?
— Да приемеш извиненията ми — настоя Клифтън. Никога не бе молил никого за нищо през живота си. Сега молеше. — Ние… Аз стъпих накриво. Може би е моя грешка. Сигурно е така. Тоби е мой клиент и приятел от толкова време — аз просто исках да го предпазя — нали разбираш?
Джил кимна. Кафявите й очи го пронизваха.
— Разбира се, Клиф.
Той пое дълбоко дъх.
— Не знам дали ти е казвал, но аз дадох старта на Тоби. Знаех, че ще стане голяма звезда още като го видях за пръв път — забеляза, че е привлякъл цялото й внимание. — Имах десетки важни клиенти, Джил. Оставих ги всички, за да се посветя изцяло на кариерата на Тоби.
— Тоби ми е разказвал колко много си направил за него — каза тя.
— Така ли? — ненавиждаше вълнението в гласа си.
Джил се усмихна.
— Разказа ми как е излъгал, че Сам Голдуин се е обаждал и как въпреки това си отишъл да го видиш. Много мило от твоя страна.
Клифтън се наведе напред.
— Не искам нищо да навреди на отношенията ни с Тоби. Вземи моята страна. Забрави всичко, което стои между нас. Извинявам се, че сгреших тогава. Мислех, че предпазвам Тоби. Е, добре, сбърках. Сега мисля, че двамата сте родени един за друг.
— Така искам да бъде. И то много.
— Ако Тоби ме остави, това… аз съм мъртъв. Не говоря само за бизнеса. С него имаме… той ми е като син. Обичам го — отново се презираше за думите си, но пак каза умолително: — Моля те, Джил, за Бога…
Гласът му изхълца.
Тя дълго задържа дълбоките си кафяви очи върху него и накрая протегна ръка.
— Аз нямам зъб на никого. Ще дойдеш ли утре на вечеря?
Клифтън пое дълбоко дъх, усмихна се щастливо и каза:
— Благодаря — усети как очите му се навлажняват. — Аз… няма да го забравя. Никога.
На другата сутрин, когато Клифтън пристигна в офиса си, получи нотариално заверено писмо, че услугите му са прекратени и той вече няма пълномощия да се представя за агент на Тоби Темпъл.
30
Джил Касъл Темпъл бе най-вълнуващото нещо, сполетяло Холивуд от „Синемаскоуп“35 насам. В малкото общество, където всеки играеше играта „възхищение от дрехите на краля“, Джил използваше езика си като коса. В града, в който ласкателството беше всекидневната валута на разговора, Джил безстрашно казваше какво мисли. Тоби беше зад нея и тя размахваше властта си като пика срещу всички по-високопоставени служители в студиите. Никога не бяха изпитвали нещо подобно. Не смееха да обидят Джил, защото не смееха да обидят Тоби. Той бе най-ценната холивудска звезда и те го желаеха, нуждаеха се от него.
Тоби бе по-голям от всякога. Телевизионното предаване все още оставаше на първо място в класацията „Нилсен“ всяка седмица, филмите му носеха огромни печалби, а когато играеше в казината на Лас Вегас, приходите им се удвояваха. Тоби бе най-ярката придобивка в шоу бизнеса. Искаха го за гост, с който да се снимат, за плочи, персонални участия, реклама, бенефисни събрания, филми, искаха, искаха, искаха.
Най-влиятелните хора в града даваха всичко от себе си, за да остане Тоби доволен. Бързо научиха, че за да се подмажат на Тоби, трябва да се подмажат пред Джил. Тя започна да записва всички срещи на Тоби, да организира живота му така, че в него имаше място само за онези, които тя одобряваше.
Издигна непроницаема барикада около него и никой, освен богатите, известните и имащите власт, не можеше да мине през нея. Тя бе пазителят на огъня. Малкото полякинче от Одеса, Тексас развличаше и беше развличано от губернатори, посланици, световно известни артисти и Президента на Съединените щати. Този град й беше сторил ужасни неща. Но никога повече нямаше да го прави. Не и докато тя притежаваше Тоби Темпъл.
35
Първата кинокомпания — бел.пр.