Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
28
Меденият месец бе приказка. Тоби и Джил отлетяха с частен самолет за Лас Хадас, където бяха гости на семейство Патино в тяхната резиденция, разположена между мексиканската джунгла и брега. Младоженците се настаниха в частна вила, обкръжена с кактуси, хибискус и разноцветни бръшляни, а екзотичните птици им пееха серенади цяла нощ. Прекараха десет дни в скитане, плаване с яхта и купони. Хранеха се с деликатеси в „Легаспи“, приготвени от майстори кулинари, плуваха в басейни със свежа вода. Джил пазаруваше в изисканите бутици на „Плаза“.
От Мексико отлетяха за Биариц, където отседнаха в „Л’Отел дю Пале“, грандиозния дворец, построен от Наполеон Трети за Императрица Евгения. Новобрачната двойка играеше в казината, ходеше на борби с бикове, ловеше риба и се любеше по цели нощи.
От Баския бряг тръгнаха с кола към Гщаад, хиляда метра над морското равнище, в Бернезе Оберланд. Направиха панорамни полети над върховете, видяха Мон Блан и Матерхорн. Караха ски по Стръмните склонове, возеха се на кучешки впрягове, гощаваха се със сладкиши по алпийските забави и танцуваха. Тоби никога не се бе чувствал по-щастлив. Откри жената, която изпълни живота му. Вече не беше самотен.
Тоби би продължил медения месец вечно, но Джил копнееше да се върне у дома. Нито тези места, нито тези хора я интересуваха. Тя се чувстваше като току-що коронована кралица, държана далеч от кралството си. Джил Касъл изгаряше от желание да се върне в Холивуд. Госпожа Тоби Темпъл имаше сметки за уреждане.
ТРЕТА КНИГА
29
Провалът мирише. Това е смрад, която преследва като миризма. Също като кучетата, които надушват миризмата на страха в човека, хората усещат кога някой е тръгнал надолу.
Особено в Холивуд.
Всички в Бизнеса знаеха, че с Клифтън Лоурънс е свършено, дори преди самия него. Това се усещаше във въздуха около него.
Клифтън нямаше вест от Тоби и Джил вече седмица откакто се бяха върнали. Изпрати скъп подарък и остави три съобщения по телефона, на които не бе обърнато внимание. Джил. По някакъв начин тя успя да настрои Тоби срещу него. Клифтън знаеше, че трябва да сключи примирие. Той и Тоби означаваха твърде много един за друг, за да позволи на някого да се намърда между тях.
Клифтън пристигна с колата една сутрин, когато знаеше, че Тоби е на работа в студиото. Джил го видя на алеята и отвори вратата. Изглеждаше зашеметяващо красива и той й го каза. Беше приятелски настроена. Седнаха в градината да пият кафе, тя разказваше за медения месец и за местата, които посетиха.
— Съжалявам, че Тоби не ти се обади, Клиф, но нямаш представа каква лудница е тук.
Усмихна се извинително. Клифтън разбра, че е сгрешил в преценките си. Тя не бе негов враг.
— Искам да започнем отначало и да бъдем приятели — каза той.
— Благодаря, Клиф. Аз също.
Той почувства неизмеримо облекчение.
— Искам да дам вечеря във ваша чест. Ще наема частната зала в „Бистро“. Другата събота. Черна вратовръзка, стотина от най-добрите ви приятели, какво ще кажеш?
— Хубаво. Тоби ще се зарадва.
Джил изчака до деня на празненството и се обади по телефона.
— Толкова съжалявам, Клиф. Боя се, че няма да мога довечера. Малко съм уморена. Тоби смята, че е по-добре да остана в къщи.
Клифтън се опита да прикрие чувствата си.
— И аз много съжалявам, Джил. Разбирам те. Тоби ще дойде, нали?
Чу я как въздъхна.
— Боя се, че не, драги. Той не ходи никъде без мен. Но ти се забавлявай — и затвори.
Беше твърде късно да се отмени вечерята. Сметката беше три хиляди долара. Но Клифтън плати много по-висока цена. Беше останал без почетния си гост, единствения си клиент и всички събрани — шефове на студии, звезди, режисьори — всички, които означаваха нещо в Холивуд, го разбраха. Опита се да замаже положението като каза, че Тоби не се чувства добре. Точно това бе най-голямата му грешка. На другия ден взе броя на „Хералд Икзаминър“ и видя снимката на господин и госпожа Темпъл, направена предишната вечер на стадиона „Доджърс“.
Клифтън Лоурънс разбираше, че вече се бори за живота си. Ако Тоби го зареже, никой нямаше да го вземе. Нито една от големите агенции не го искаше, защото не им носеше клиенти, а той не можеше да понесе мисълта, че трябва да започне всичко отначало. Беше твърде късно. Трябваше да намери начин да се помири с Джил. Обади се по телефона и я помоли за среща в къщата на Тоби.
— Разбира се — каза тя. — Тъкмо снощи говорихме с Тоби, че не те виждаме напоследък.
— Пристигам след петнайсет минути — каза Клифтън. — Отиде до шкафчето с напитките и си наля двоен скоч. Вече твърде често го правеше. Лош навик е да се пие в работно време, но кого мамеше в края на краищата? Каква работа? Всеки ден получаваше важни предложения за Тоби, но не успяваше по никакъв начин да накара Величието да седне и да ги обсъди с него. В миналото говореха за всичко. Припомни си колко добре прекарваха заедно, купоните, смеха и момичетата. Бяха като близнаци. Тоби го търсеше, разчиташе на него. А сега… Клифтън обърна още една чаша и с удоволствие забеляза, че ръцете му вече не трепереха.