![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
— Ти знаеш най-добре — въздъхна старецът, но на лицето му беше изписано несъгласие.
Нощта отмина и настъпи утрото. Според Ба Уа и Уон Пан, които си бяха поделили нощната смяна, около къщата всичко е било спокойно. Разпилени лунни лъчи се превърна в бледорозово сияние, излезе на кратко разузнаване и се завърна със същия резултат. След което, без повече бавене, се подготвихме за нашия ритуал.
Най-напред Ли Пао прегледа някои от древните книги и даде съответните инструкции на своята внучка. Облечена с червен копринен елек, тънка риза и панталони, Сливка имаше напълно професионалния вид на истински специалист по фен шуй.
Голям червен сатенен шарф бе разпънат точно в средата на стаята. По края му бяха наредени деветте бутилки, които бяхме откраднали от двореца на Вис. След кратко обсъждане решихме засега да не прибягваме до оранжево-зелената бутилка, както и до драконовата купа на Ли Пао. Тъй като нито един от тези два съда не бе използван досега за извличане и задържане на ци, бояхме се, че в процеса на нейното натрупване може да се получи претоварване, и те да бъдат разрушени.
От екипировката си за фен шуй, Сливка ни достави девет огледала ба-гуа. Разположихме огледалата, които се използват за пренасочване на разсеяните потоци от ци, зад всяка една от бутилките в кръга. В случая се надявахме да събират и концентрират потока от ци върху мен.
След като всичко това бе нагласено, аз се настаних в средата на шарфа. Бях облякъл червена риза и панталони в същия цвят, които Сливка ми бе купила същата сутрин и украсени от Ли Пао с най-различни заклинателни рисунки на Овен — животно, което според китайската астрологична система, би трябвало да оказва пряко влияние върху годината на моето раждане.
— Ще стискаш това — Ли Пао пъхна една кратунка в дясната ми ръка и букетче от нарциси и върбови клонки в лявата.
— Ама наистина ли е необходимо? — попитах, защото се чувствах доста глупаво. — Нямаше такива неща, когато почнахме да го правим в бутилката на Вис.
— Нямаше и затова не мислех, че ще се получи — тросна се Ли Пао. — Будувал съм цяла нощ, за да подготвя всичко както трябва. Ти си роден под знака на Овена — жалко само, че не можах да подготвя пълния ти хороскоп.
Въздъхнах щастливо, че не разполагаме с повече време. Някой бе направил пълен хороскоп на майка ми, когато съм се родил, и един от най-неприятните спомени от детството ми беше, че искаха да го наизустя.
Междувременно Ли Пао продължаваше с обясненията:
— Кратунката символизира тялото като носител на духа. Нарцисите носят късмет и успех. И накрая — върбовите клонки олицетворяват завръщането на духа в тялото. Също така прокуждат злите сили.
Преглътнах всякакви по-нататъшни възражения, защото изведнъж осъзнах, че Ли Пао се нуждае от всички тези атрибути, за да повярва, че магията му ще бъде успешна.
— Извинявай — побързах да вметна. — Все пак аз гледам на тези неща като най-обикновен демон. Ти си човек и познаваш човешката страна на магията. Ще следвам точно инструкциите ти.
Ли Пао изглежда се готвеше за поредната кратка лекция, но в този миг Ба Уа неволно прекатури едно от димящите кандила. Веднага след като го изправихме, Ли Пао даде знак на присъстващите да заемат местата си и започна заклинанието:
Както и предния път, Ли Пао си пое дълбоко дъх, преди да продължи:
Заклинанието свърши, но аз не чувствах нищо. Поне в началото, защото не след дълго усетих как кожата ми започва бързо да се затопля.
— Още веднъж! — подканих го аз.
Ли Пао кимна, пое си дъх и започна отначало.
Този път със сигурност почувствах нещо. Бутилките засияха с рубиненочервена светлина, която се отрази в огледалата и се фокусира върху мен. Разперих ръце с длани навън и се завъртях така, че да съм извърнат с лице към тях. Ли Пао стигна края на заклинанието, но и този път не усещах да се изпълвам с ци.
— Отново! — произнесох и гласът ми прозвуча едновременно като молба и като заповед. Сега вече към Ли Пао се присъедини и Сливка и двамата подеха хорово думите от заклинанието. Постепенно рубинената светлина стана кървавочервена, а лъчите от бутилките се превърнаха в плътни, сияещи снопове, които попадаха право в жизнените ми центрове.