Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
XXI
Шаячната дреха
Събота, 23 април
Момчето летеше високо във въздуха. Под него се простираше голямата Остйотска равнина и то броеше многото бели черкви, които се издигаха сред малки букети от дървета. Не след дълго стигна до петдесет. Но скоро се умори и сбърка сметката.
В повечето чифлици имаше големи бели двуетажни къщи, толкова разкошни, че момчето не преставаше да се учудва.
— В тази страна сигурно няма селяни — каза си то, — щом не виждам селски къщи.
А дивите гъски веднага му отговориха:
— Тук селяните живеят като господари! Тук селяните живеят като господари!
В равнината нямаше вече нито лед, нито сняг и пролетната работа беше започнала.
— Какви са тези дълги раци, които пълзят из нивите? — попита след малко момчето.
— Плугове с волове! Плугове с волове! — отговориха дивите гъски.
Воловете се движеха по нивите съвсем бавно и изглеждаха като че ли стоят на едно място. Гъските им викаха:
— Ще свършите чак догодина! Ще свършите чак догодина!
Но воловете не им оставаха длъжни. Те вдигаха глави нагоре и измучаваха:
— За един час ние извършваме повече работа, отколкото вие през целия си живот.
На някои места в плуговете бяха впрегнати коне. Те се движеха много по-бързо и по-пъргаво от воловете, но гъските не можеха да не закачат и тях.
— Не ви ли е срам да вършите волска работа? — викаха те на конете. — Не ви ли е срам да вършите волска работа?
— А вас не ви ли е срам да мързелувате? — цвилеха конете в отговор. Докато конете и воловете работеха, овенът се разхождаше из двора на чифлика. Той беше току-що остриган и игрив, блъскаше децата, гонеше кучето в колибката му и така се перчеше, като че ли беше господар на чифлика.
— Овньо, овньо, какво си направил с вълната си? — питаха дивите гъски, които прелитаха над чифлика.
— Пратих я във фабриката „Драгс“ в Норчьопинг — отговори овенът с провлечено блеене.
— Овньо, овньо, какво си направил с рогата си? — питаха пак гъските. Но овенът, за голямо негово огорчение, никога не бе имал рога и такъв въпрос беше най-голямата обида за него. Той така се разсърди, че дълго скача и размахва глава във въздуха.
По пътя се зададе човек, който караше пред себе си стадо сконски прасета. Те бяха малки, само на няколко седмици. Караха ги да ги продават. Макар и мънички, те крачеха храбро из пътя, като се притискаха едно до друго, сякаш търсеха защита.
— Грух, грух, грух, много рано се разделихме с татко и мама! Грух, грух, грух, какво ли ще стане с нас, горките прасенца? — казваха те.
Дори и на дивите гъски не им даде сърце да се подиграват с нещастните прасенца.
— Ще се наредите по-добре, отколкото си мислите! — извикаха им те, като прелетяха над тях.
Дивите гъски винаги бяха в настроение, когато летяха над равнина. Тогава никак не бързаха, минаваха от чифлик на чифлик и се шегуваха с домашните животни.
Като летяха над равнината, момчето си спомни една приказка, която беше чувало някога много отдавна. Не я помнеше точно в подробности, но знаеше, че в нея се разказваше нещо за някаква дреха, ушита наполовина от тъкано със златни нишки кадифе и наполовина от сив шаяк. Но притежателят на дрехата украсил шаяка с толкова много бисери и скъпоценни камъни, че той блестял повече от златното кадифе.
Момчето си спомни тази приказка, като гледаше Остерйотланд, защото тя представляваше една голяма равнина, граничеща на север и на юг с гористи планински ивици. Двете обрасли в гори планини се синееха в далечината и блестяха под утринното слънце, като че ли бяха покрити със злато, а равнината, в която се редуваха една след друга голи, непоникнали още ниви, не беше по-красива от сив шаяк.
Но хората се чувствуваха добре в тази равнина, защото тя беше щедра и приветлива, и се бяха постарали да я украсят, колкото могат. На момчето, което летеше горе, градовете и чифлиците, черквите и фабриките, замъците и железопътните гарички изглеждаха като скъпоценни камъни. Керемидените им покриви блестяха, а стъклата на прозорците искряха като брилянти. Проточилите се между селищата жълти пътища, лъскави железопътни релси и сини канали приличаха на копринени нишки. Линчьопинг лежеше около катедралата ри като рамка от бисери около скъпоценен камък, а чифлиците но полето приличаха на брошки и копчета. В тази украса нямаше голям ред, но тя беше толкова хубава, че човек й се възхищаваше без насита.