Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Гъските бяха напуснали областта Омберг и летяха на изток по канала Йота. И той се готвеше за лятото. Работници поправяха бреговете и мажеха с катран големите врати на шлюзите.
Да, навсякъде, даже и в градовете, работеха, за да посрещнат добре пролетта. Бояджии и зидари пълзяха по високи скели и разхубавяваха зданията, прислужници миеха прозорците. Долу на пристанището боядисваха кораби и платноходки.
При Норчьопинг дивите гъски се разделиха с равнината и се запътиха към Колморден. Известно време следваха един стар междуселски път, който криволичеше между пропасти и се провираше под страшни, скалисти стени, когато момчето изведнъж извика. Както бе седнало на гърба на гъсока и размахваше крака, едната му дървена обувка се беше изхлузила.
— Мортен, Мортен, изпуснах си обувката! — извика то. Гъсокът изви и се спусна надолу, но в този момент момчето видя как две деца, които вървяха по пътя, взеха обувката му.
— Мортен, Мортен — извика бързо момчето, — лети обратно нагоре! Закъсняхме! Не мога вече да си взема обувката.
А долу на пътя стояха гъсарката Оса и братчето й, малкият Мац, и разглеждаха една малка дървена обувчица, паднала от небето.
— Дивите гъски я изпуснаха — каза малкият Мац.
Гъсарката Оса дълго стоя замислена. Най-сетне каза бавно и някак унесено:
— Не си ли спомняш, Мац, че когато минавахме край Йоведския манастир, разказваха за някакво джудже, което видели в един чифлик? Ами момичето във Витщьовле, дето разправяше как едно джудже с дървени обуща отлетяло на гърба на един гъсок? А когато стигнахме у дома, Мац, не видяхме ли едно джудже, също така облечено, което се качи на бял гъсок и си замина? Може би то е летяло сега горе с гъсока и си е изпуснало обувката.
— Да, сигурно е така — съгласи се малкият Мац.
Те почнаха да обръщат насам-натам обувката и да я разглеждат, защото обувки на джуджета не се намират всеки ден по пътищата.
— Чакай, чакай, Мац! — провикна се изведнъж гъсарката Оса. — Тук отстрана пише нещо.
— Вярно. Но буквите са много дребни.
— Дай на мен! Да, тука пише… пише: Нилс Холгерсон от 3. Веменхьог.
— Това е най-чудното нешо, което съм чул през живота си! — каза малкият Мац.
XXII
Историята на Кар и Сивушко
Колморден
На север от Бровикен, там, дето минава границата между Остерйотланд и Сьормланд, се издига една планина, десетки километри дълга и повече от десет километра широка. Ако височината й отговаряше на дължината и широчината, тя, щеше да е една от най-величествените планини на света; но тя не е висока.
Много често се срещат постройки, започнати в такъв голям мащаб, че собственикът им не може да ги довърши. Като се приближи до тях, човек вижда дебелите им основи, дълбоките зимници и грамадните сводове, но постройката няма нито стени, нито покрив; тя се издига над земята само няколко педи. Който види планината, без да иска, се сеща за някоя такава изоставена постройка, защото тя не прилича на завършена планина, а по-скоро на подножие на планина. Издига се в равнината със стръмни склонове, осеяни с купища камъни, които сякаш са предназначени за строеж на високи, грамадни зали. Всичко е могъщо, диво и грамадно, но няма нито един истински връх. Строителят се е уморил и е напуснал работата, преди да е стигнал до височините и върховете, които представляват стените и покрива на завършената планина.
Но вместо с върхове и каменни куполи тази планина винаги се е славела с високи, прекрасни гори. В подножието на планината и в долините растат дъбове и липи, езерата са обкръжени с брези и елхи, а навсякъде по стръмнините, дето има макар и шепа пръст, се издигат борове. Това е голямата гора Колморден, някога толкова опасна, че всеки, който е трябвало да мине през нея, е чел молитвата си и смятал, че е ударил последният му час.
Тази гора е толкова стара, че никой не знае кога е израсла. Отначало, разбира се, й е било трудно върху голите скали, но необходимостта да намери опора в твърдите камъни и храна от бедната почва я е направила още по-устойчива. С нея е станало това, което става с много хора, прекарали тежко детинство — те израстват здрави и силни. Когато гората пораснала, в нея имало дървета, които трима души едва обхващали; клоните били сплетени в непроходима мрежа, а земята била покрита с твърди и хлъзгави корени. Гората била прекрасно убежище за диви животни и за разбойници, които знаели как да се промъкват и да пълзят, за да минат през нея. Но за другите тя не била много привлекателна. Била тъмна и усойна, недостъпна и непроходима, пълна с бодливи храсти, а старите дървета с бради по клоните и с мъх по стъблата приличали на магьосници.