Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Жената чакаше прочутия влак А, прославен в песента на Дюк Елингтьн. Беше красива млада чернокожа жена, която чакаше метрото, за да отиде в жилищните квартали на града.
Някой я беше блъснал на релсите пред приближаващия се влак.
Джордж Шейвърс нямаше представа дали полицаите са заловили мръсника, който се беше опитал да убие жената — това не го интересуваше. Интересуваше го животът на младата негърка, която с писък беше полетяла на релсите пред прочутия влак А. По чудо не беше попаднала върху третата релса проводник; тогава щеше да и се случи онова, което се случва на лошите хора в Синг Синг — властите на щата Ню Йорк им осигуряват безплатно пътуване с прочутия „влак“, наричан от затворниците „чичко Електричко“. Да, ето какви чудеса може да прави електричеството. Жената се беше опитала да изпълзи встрани, но нямаше достатъчно време, а знаменитият влак А беше навлязъл в станцията със стържещи спирачки, изригвайки снопове искри, тъй като машинистът беше видял непознатата…, ала беше прекалено късно, прекалено късно както за него, така и за нея. Стоманените колела бяха отрязали краката и малко над коленете. И докато всички (освен хлапето, което беше повикало полицията) само зяпаха и кършеха ръце (или пък си дърпаха оная работа, както гневно си помисли Джордж), чернокожата старица скочи на релсите, при което си изкълчи крака (по-късно кметът я награди с медал за проявената храброст), смъкна от главата си кърпата и пристегна бедрата на младата жена. Хлапето продължаваше да крещи в телефонната слушалка, настоявайки незабавно да изпратят линейка, а старицата викаше от тунела, молеше някой да и хвърли нещо за пристягане, докато накрая някакъв възрастен мъж с вид на бизнесмен неохотно и подхвърли колана си; негьрката го погледна и произнесе думите, които на следващата сутрин бяха водещо заглавие на нюйоркския „Дейли Нюз“ и които я превърнаха в истинска героиня на Америка: „Благодаря, братле“. Сетне беше пристегнала крака на пострадалата малко над коляното, където го беше прерязало стоманеното колело на прочутия влак А.
По-късно някой от насъбралите се зяпачи беше казал на Джордж, че преди да изгуби съзнание, младата негърка промърморила: „КОЙ БЕШЕ ОНЗИ ПЕДЕРАСТ? САМО ДА ГО ПИПНА, ЩЕ МУ ОТКЪСНА ТОПКИТЕ!“
Възрастната чернокожа жена нямаше как да пробие допълнителни дупки в колана, за да го пристегне още повече, ето защо просто го стискаше с всичка сила, докато пристигна линейката.
Джордж си спомняше как в детството майка му непрекъснато му напомняше никога, никога да не прекрачва жълтата линия в края на перона, докато чака влак (било то прочут или съвсем обикновен), ала когато скочи върху сгурията, усети задушливата миризма на машинно масло. Непоносимата горещина сякаш обгръщаше него, чернокожата старица, жертвата, влака, тунела, невидимото небе. Ни в клин, ни в ръкав си помисли, че ако сега измерят кръвното му налягане, стрелката ще замръзне на най-високото деление на апарата. Сетне внезапно се овладя, извика да му донесат чантата, а когато един от фелдшерите понечи да скочи при него, така го изруга, че човекът смаяно се ококори, сякаш го виждаше за пръв път, но послушно отстъпи.
Джордж заши колкото е възможно повече артерии и вени, а когато сърдечната дейност на пострадалата се възстанови, и инжектира голяма доза дигиталин. Пристигнаха полицаите и донесоха банка с кръв. „Искате ли да я качим на перона, докторе?“ — попита един от тях, а той му нареди да почака; извади спринцовката и инжектира младата жена с кръв, сякаш беше наркоманка, която бе изпаднала в криза поради липса на дрога. Едва след това им разреши да я вдигнат. Сетне я бяха поставили на носилка в линейката. По пътя към болницата тя беше дошла в съзнание. Тогава бяха започнали да се случват странни неща.
3
Когато фелдшерите от „Бърза помощ“ натовариха пострадалата в линейката, Джордж и инжектира демерол, тъй като чернокожата беше започнала да мърда и тихо да стене. Инжектираната доза беше достатъчна, за да бъде сигурен, че пациентката ще остане неподвижна, докато пристигнат в болницата. Беше деветдесет процента уверен, че тя няма да умре по пътя, в което имаше някаква справедливост.