Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Останки от космически кораб, вероятно дори отделна вътрешна капсула. Каквото и да е, това нещо е оцеляло, докато останалата част от летателния апарат се е разпаднала при сблъсъка със Земята.
Додс вдигна ръка.
— Чакайте малко, доктор Тепърман. Господин вицепрезидент, всичко това са само предположения.
Чейни се втренчи в Додс.
— Да или не, Додс? Космически кораб ли е това нещо?
Директорът на НАСА избърса потта от челото си.
— На този етап не знаем…
— Дупката в морското дъно до кораба ли води?
— Не знаем.
— По дяволите, Додс, какво знаете?
Додс пое дълбоко въздух.
— Преди всичко знаем, че е задължително корабите ни да навлязат в района преди някоя друга нация да е открила заровения предмет.
— Танцуваш около фактите като политик, Додс, и знаеш, че това ме вбесява. Има нещо, което не ми казваш. Какво е то?
— Съжалявам. Прав сте. Има още много неща. Предполагам, че още съм зашеметен. Мислим, че космическият радиосигнал, който засякохме, не е бил предназначен за нас, а може би е трябвало да задейства нещо в онази извънземна структура.
— Обяснете ми по-подробно.
Дебра Олдрич извади от папката си доклад от шест страници.
— Сър, това е копие от доклада на СПАН, изпратен миналия месец до Националния астрономически център в Аресибо от един биолог от Флорида. Тук са описани странни звуци с източник, намиращ се под морското дъно в кратера. За съжаление, директорът на Националния астрономически център в Аресибо се забави, докато потвърди информацията, но сега сме сигурни, че пронизителните звуци излизат от заровения яйцевиден предмет. Изглежда, в него се извършва някаква сложна дейност, по всяка вероятност от механично естество.
Директорът на НАСА кимна.
— Поръчахме на централната станция на военноморския флот в Дам Нек да направи пълен анализ на всички звуци с високи децибели, записани в района през последните шест месеца. Макар звукът да прилича на фон от атмосферни смущения, информацията потвърждава, че е започнал на двайсет и трети септември, точно когато космическият радиосигнал стигна до Земята.
Чейни затвори очи и започна да масажира слепоочията си. Чувстваше се изтощен и объркан.
— Има и още нещо, Инис.
— Божичко, Марвин. Не мислиш ли, че трябва да ми дадеш минута, за да… Няма значение. Продължавай.
— Съжалявам. Знам, че всичко това е зашеметяващо.
— Казвай.
— Анализирахме черната тиня. Когато влезе в контакт с органична тъкан, токсичното вещество причинява не само разлагане на клетъчните стени, а променя основния химичен състав на молекулярно ниво и довежда до пълен разпад на целостта на клетката. Веществото действа като киселина и както видяхме, резултатът е силен кръвоизлив. Но най-интересното е, че това не е вирус, нито дори жив организъм, а съдържа следи от силиций и странна ДНК.
— ДНК? Господи, Марвин, какви ги говориш?
— Това е само хипотеза…
— Стига игри. Какво е веществото?
— Зоологични екскременти. Фекалии.
— Фекалии? Искаш да кажеш лайна?
— Ами да, и по-точно, извънземни лайна. Тинята съдържа следи от химични елементи, които според нас са произлезли от базираща се на силиций форма на живот.
Чейни се облегна на стола. Чувстваше се изтощен.
— Додс, моля те, изключи проклетата холограма, защото ме заболя главата. Марвин, искаш да кажеш, че там долу може би има нещо живо?
— Не, сър — обади се Додс.
— Питам господин Тепърман.
Марвин се усмихна.
— Не, господин вицепрезидент. Не намеквам нищо подобно. Както казах, фекалиите, ако наистина е това, са много стари. Дори по време на катастрофата да е оцеляла извънземна форма на живот, тя е мъртва отдавна, преди нашият вид да започне да обитава Земята. Пък и базираща се на силиций форма на живот вероятно не може да съществува в атмосфера с кислород.
— Тогава обясни ми какво става, по дяволите!
— Добре. Колкото и невероятно да звучи, преди шейсет и пет милиона години на Земята се е разбил космически кораб на извънземни, очевидно светлинни години по-напреднали от нас. Катастрофата е била събитие от огромно значение за човешката история, защото е унищожила динозаврите и е доведа до еволюцията на нашия вид. Формата на живот в кораба вероятно е изпратила сигнал за помощ до родината си, която според нас се намира някъде в съзвездието Орион. Това би било стандартна процедура. И нашите астронавти биха направили същото, ако се озоват изолирани на Алфа Кентавър или на някоя друга далечна планета. Разбира се, огромното разстояние прави спасителната акция невъзможна. Когато извънземните в Орион са получили сигнала за помощ, единственият им ход сигурно е бил да се опитат да реактивират компютрите на борда на космическия кораб и да извлекат каквато информация могат.