Френска целувка (Книга 1)

Селест, майката на Сутан, облечена в най-доброто от Диор, пъхна в ръката на Крис поредната чаша шампанско. С бронзовата си кожа, типичните за кхмерите почти полинезийски черти и властната си осанка тя бе изключително красива, макар и не така екзотична като своята дъщеря, съчетала в лицето си особеностите както на източната, така и на западната раса.

Селест притежаваше излъчване, наподобяващо затишие пред буря — външно ласкава и спокойна, а отвътре — проблясващи мълнии и мирис на озон. Ако това въобще бе възможно, тя изглеждаше по-политизирана дори от своя съпруг, мосю Воже.

По всичко личеше също, че жадува да легне с Крис.

— Не смятате ли, че Сутан ще има нещо против? — попита той.

— Гневът — отвърна Селест — зависи от степента на предизвикателството. — Тя се наведе към него и прокара устни по бузата му. — Това ще е от полза за дъщеря ми, повярвай. Опитвам се да я ядосам още от деня, в който й купих първия сутиен.

„Какво щях да правя, ако имах майка като тази“, помисли си Крис.

— А съпругът ви?

— Що се отнася до него, свободна съм да правя каквото си искам. С годините е разбрал, че единственият начин да ме задържи, е като не ме държи изобщо. — Тя се усмихна привлекателно, но съвсем не безобидно. — Сам виждаш, че няма от какво да се боиш, тъкмо обратното.

— Но първо ще трябва да ми обясните нещо — каза той, като нарочно не откъсна поглед от предизвикателната цепка на деколтето й. — Как понасят съжителството си Карл Маркс и Кристиан Диор?

Селест се засмя.

— Виж ти, виж ти — стисна тя мускулестата му ръка. — Това тук, че и ум в главата отгоре. Сега вече наистина трябва да те имам.

— La curiosité est un vilain défaut — каза Крис. — Любопитството е голям недостатък. Ще ми отговорите ли, мадам?

Тя поглади вътрешната страна на китката му, където преплетените вени привличаха вниманието й.

— Имаш право. Маркс никога не би разбрал значението на Диор. Аз действително съм радикал, но съм и жив човек. Освен това парите винаги са от полза, дори за радикалите.

Внимателно, като от пипало на октопод, Крис освободи ръката си от нейната.

— Аз обичам дъщеря ви, мадам.

Селест се засмя отново, но този път в смеха й се долови стоманена нотка.

— Имаш толкова много да учиш за живота, mon coureur cycliste26. — Тя го дари с усмивка, която той не можа да определи. — Все още си твърде млад. Мислиш, че можеш да задържиш страстта в ръка, а не знаеш, че тя е като пясъка — колкото и силно да стискаш юмрук, винаги изтича между пръстите.

— Грешите.

— Така ли? — Селест го прикова със смразяващ поглед. След това се усмихна толкова лъчезарно, че изведнъж стана съблазнителна. — Е, може би си все още достатъчно млад, за да правиш от глупостта добродетел. — Тя стоеше толкова близо до него, че никой не забеляза, кога улови ръката му и я притисна между бедрата си.