Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
И докато се целуваха упоително и нежно, неочаквано чуха на няколко крачки от себе си гласа на Селест:
— Радвам се, че мога да ти дам всичко, от което се нуждаеш.
И отговора на Салот Сар:
— Щастлив съм да кажа, че в дома на семейство Воже винаги съм получавал онова, което ми трябва.
Крис се обърна по корем. Майката на Сутан и Салот Сар трябва да бяха от другата страна на живия плет. Сутан се долепи до него, разрошената й от любенето коса погъделичка ухото му.
— Имам автомати „Калашников“ — продължи Селест. — Те са най-добрите оръжия, които могат да се намерят. По-добри са дори от американските автоматични пушки.
Салот Сар се засмя.
— Точно това най-много ми допада у теб, скъпа моя Селест. Познанията ти в области, които по правило би трябвало да са извън твоята компетентност.
— Искаш да кажеш, които са мъжка територия.
— Да речем, да.
— В нашето семейство е така. С теорията се занимава мъжът ми. Аз движа практическите неща.
— Като снабдяването с автомати „Калашников“.
— Да, това ми се удава. Не ме смущава дори неочаквано големият брой, който поръча — рече Селест без особена суетност. — Аз разбирам от много неща. Например мисля, че трябва да сменим името ти.
— Името ми ли? Защо?
— Нужно ти е нещо, което се помни. Което да те отличава. Имената имат голямо значение, особено за лидерите.
— Какво имаш предвид?
— Смятам, че трябва да се казваш Пол Пот.
— Пол Пот? — Салот Сар сякаш го прехвърляше в устата си, за да прецени как звучи. — Това не е кхмерско име. Не означава нищо.
— Още по-добре — отвърна Селест. — Ти ще му придадеш значение.
Салот Сар — или Пол Пот, се засмя.
— Така значи, семейната тайна най-сетне се разкри. Ти си главната вкъщи.
— Ни най-малко. Много хора са подценявали мъжа ми. Никой от тях в момента не е на власт.
— Разбира се, така е. Отношенията между двама ви са твърде необикновени. Не знам какво биха правили Червените кхмери без вашата помощ.
— Тази вечер събрахме доста пари за вас. Ти говори много убедително.
— Това е мой дълг към Червените кхмери.
— Ами останалият народ на Камбоджа?
— Те са като овце. Може би дори по-лошо, защото са вече опорочени от империалистите. Свещениците и интелигенцията работят срещу доброто на народа, против нашето учение. Това е един сериозен проблем, който трябва да се разреши.
— Как смяташ да го сториш?
— Единственият начин да се освободи от паразити един организъм е като се изкорени заразата напълно. За да можем действително да обърнем равновесието на силите в своя полза, трябва да отсечем краката на американците. Да отрежем ръцете им. И накрая да ги кастрираме, така че никога да не забравят престъплението си към Камбоджа. А за това е необходимо всички техни връзки в страната — хората както на Лон Нол, така и на Сианук, да умрат. Управниците и бюрокрацията, поддържащи противния мит за американската доброжелателност, трябва да бъдат унищожени. Същото важи и за свещениците и интелигенцията. Новото поколение на страната трябва да се превъзпита според нашите виждания, без никаква външна намеса. „От люлката до гроба“ — така, както ме е учил твоят съпруг. Възпитавай детето както трябва и ще получиш правилно мислещ възрастен.
Крис се обърна към Сутан. Погледна я в очите и откри там само отчаяние. Замисли се за разговора си със Селест, за нейния копнеж да бъде част от нещо голямо. Промяна на обществото, бе казала тя. Разместване на пластовете. Но това, което Салот Сар планираше, бе масово убийство! Това е нечовешко, невероятно!
Направи на Сутан знак с глава и те се отдалечиха от двамата заговорници.
— Elle est le mauvais ange de lui — прошепна той в ухото й. — Тя е неговият зъл гений.
— Мисля, че и двамата си влияят много лошо — отговори Сутан.
Крис я издърпа по-надалеч от живия плет, сякаш там се въдеха отровни змии.
— Трябва да направим нещо! — каза яростно той. — Да съобщим на властите.
Сутан го погледна открито и твърдо.
— Не.
— Как така не? — Потресен, Крис гледаше как тя се изправя. — Разбираш ли какво чухме току-що?
— Може да съм млада, но не съм глупава. — Тонът на дъщерята странно напомняше този на майката. Тя тръгна обратно към къщата, към чувствената латиноамериканска музика, леещото се шампанско и купищата кристал и сребро.