Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Крис се опита да се дръпне, но Селест с неочаквана сила задържа китката му.
— Не, не. Трябва да почувстваш какво значи истинска жена. — Тя бе гореща и пулсираща под пръстите му; очевидно под роклята от Диор не носеше нищо. Започна да движи ръката му: — Търкай я, търкай я. — Средният му пръст бавно потъна в една от гънките на плата и клепките на Селест затрептяха.
— Никога ли не си желал да бъдеш част от нещо — прошепна тя. — От нещо по-голямо от самия теб. Вечната любов, която си мислиш, че изпитваш към дъщеря ми, е нищо в сравнение с това да участваш в промяната на едно общество. Да разместваш пластовете! Да водиш хората към барикадите! Наш дълг от Бога е да освободим онези, които не са така щастливи като нас. — Лицето й се изкриви в презрителна гримаса. — Наистина ли искаш да изживееш живота си така, както тя е решила да изживее своя — в страх да се обвърже с каквато и да било кауза? Колко евтин, колко жалък е подобен живот!
Сред горещината и дима на приема Крис внезапно почувства главозамайване. Стана му трудно да диша. И когато усети пръстите на Селест да обхващат втвърдения му член, той се отскубна от нея.
Дали чуваше смеха й зад гърба си, докато се отдалечаваше залитайки, пиян от нейните ласки и от думите й?
— Майка ми не иска нищо друго — каза по-късно Сутан, докато двамата танцуваха под музиката на латиноамериканския оркестър — освен да разбере колко е нужно, за да се поквари един мъж.
— Толкова много ли мрази мъжете? — попита Крис, като не знаеше дали да каже на Сутан, че майка й се е опитала да го прелъсти.
— Определено — отвърна тя, предизвиквайки същевременно вълнение сред присъстващите с темпераментната си самба. — Но само ако са европейци или американци. Не може да им прости за това, което се е случило с Камбоджа, нейната родина.
Той се замисли колко отдадена на своята идея е Селест и колко е безразлична Сутан.
— Значи омразата й е основателна.
— Но не и това, което прави, струва ми се. За нея всичко, което не се поддава на политизация, е достойно за презрение. Единствените закони, в които вярва, са екстремизмът и провидението.
Тя бе свалила обувките си; по голите й рамене блестяха като скъпоценни камъни капчици пот. Млада чернокоса бразилка пееше на португалски: „Ще бъдем завинаги заедно, моя любов, на белия пясъчен плаж, сред синия океан, моя сладка любов.“
— Не си ли гладен? — На слабата светлина зелените петънца в очите на Сутан се бяха уголемили. — Искаш ли да ядеш?
Намираха се до отворената врата към терасата и той я издърпа навън в градината, изпълнена със светлината на свещите и луната, топла и студена светлина, която нашари телата им като на тигри.
Той я водеше, тичаше задъхано по древните каменни стъпала, върху които мъхът и лишеите бяха предявили неотменимите си права; покрай високите колони, окъртени и избелели, тъжни свидетели за безжалостната работа на времето.
Зад един жив плет, под натежало от плод лотосово дърво, те се повалиха на земята. Ухаеше на лавандула и пръст. Той долови ударите на сърцето й, докато я целуваше между гърдите.
Дръпна тясната й рокля, повдигна я нагоре, докато тя се откриваше гола пред него. Роклята бе около бедрата й, виждаше се само най-долният й ръб. Започна да ближе чувствената й раковина. Тя се разтвори под неговата милувка, вече влажна.
— Mon coeur — прошепна Сутан и вплете пръсти в косата му. Крис оголи гърдите й, вдигна ръце нагоре към тях. Зърната бяха много твърди и тя стенеше, докато той ги разтъркваше.
Мраморните й бедра, силни като млади дъбове, обгърнаха главата му и с нарастването на възбудата тя ги повдигна още по-високо, докато накрая се изви и конвулсивно го стегна в меко, сладострастно менгеме.
Започна да го целува, останала без дъх зашепна „Mon ange, mon bel ange“, разкопча панталоните му, обви го с език, с устни, с вътрешността на устата си. Сложи го между гърдите си.
През притворените си от наслада очи Крис я гледаше приклекнала над него, виждаше как лунната светлина я обгръща и посребрява кожата й, как оставя островчета от тайнствена тъма.
Когато го върна в устата си, той бе обзет от възторг, отметна назад глава и застена, затворил очи. Възбудата й нарастваше успоредно с неговата и той я чу да шепне „Да. О, да!“ След това го погълна до самия корен.
После двамата лежаха един до друг и гледаха как разтопената светлина на луната се лее през пластовете от листа над главите им. На моменти звуците от приема долитаха до тях, носени от полъха на вятъра. Още една чувствена самба, кратко избухване на смях, звън от наздравица.