Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Крис, разгневен, я сграбчи за китката и я извъртя към себе си.
— Сутан, Салот Сар иска да завладее Камбоджа, да наруши равновесието на силите в Югоизточна Азия. Той не може да търпи американците и ще направи всичко възможно, за да ги прогони, да унищожи и най-малкото преимущество, което имат над комунистите в този район на света. И в случай, че успее да се справи с американското военно присъствие във Виетнам, ще обърне поглед навътре, към самата Камбоджа. Сама чу какво каза. Ще убие всички свещеници, цялата интелигенция. Той иска да започне всичко отначало, в името на една революция, чиято идеология е научил тук, от твоя баща, като за тази цел смята да извърши геноцид над собствения си народ с помощта на оръжията, които Червените кхмери ще получат от твоето семейство. Това нищо ли не означава за теб? Не те ли интересува? Или ти се струва нещо далечно и незначително, което се случва в друг свят и не може да те засегне?
Сутан засвятка с очи.
— Пусни ме — изсъска тя и оголи зъби под лунната светлина. — Той е осъден на провал. Знам за Червените кхмери — дори в собствената им страна почти никой не ги подкрепя.
— Те са по-силни, отколкото предполагаш — каза напрегнато Крис. — Преди малко чух Салот Сар да разговаря с баща ти. Слабостта им е само един мит. А и доколкото разбирам, по-рано са били зле въоръжени. Сега твоето семейство ще се погрижи за това. — Той се взираше в безстрастното й лице и при вида на хладната й незаинтересованост в гърдите му се надигна гняв. — Смяташ ли, че имаме право да рискуваме, като разчитаме единствено на провала му? Би ли носила в съвестта си факта, че си знаела за подготовката на този преврат и си премълчала?
— Думите ти не ме интересуват. Не искам да имам нищо общо с това.
— Със или без теб — каза той — ще отида да съобщя където трябва.
— Глупак! Мислиш ли, че ще предам собствените си родители? Освен това със своите връзки те могат да отрекат всичко. Съмнявам се дори, че в американското посолство или там, където смяташ да ходиш, някой ще изслуша подобна фантастична история. Единственото, което можеш да постигнеш, е да се поставиш в неудобно положение.
Естествено, тя беше права. Но това само още повече вбеси Крис.
— Не ме интересува. Не мога да стоя безучастно, длъжен съм да направя нещо.
— Нищо ли не разбираш? — извика тя. — Ако отидеш, ако само се опиташ дори, баща ми ще те убие.
— Не говориш сериозно. — Но разбира се, това не бе така и той го почувства със смразяваща яснота. „Имаш толкова много да учиш за живота, mon coureur cycliste“, бе казала Селест.
Крис осъзна, че е точно толкова безпомощен, колкото бе незаинтересована Сутан. Осъзна, че в крайна сметка между тях няма никаква разлика и че е бил глупак да се крие тук като изплашен беглец от живота и да се опитва да се спаси от войната. Защото войната е вървяла по дирите му, преследвала го е чак до Франция. През цялото време е била зад ъгъла, спотайвала се е в сенките, за да го нападне изневиделица тогава, когато най-малко я очаква; като мина в червата, разкъсваща не плътта и костите, а тънката обвивка на реалността.
„Бих използвал малко власт, ако я имах сега, мислеше си той, докато гледаше внезапно втвърдилите се черти на Сутан. Бих хвърлил една-две мълнии, така че в нощта да се разхвърчат искри.“ Но Крис знаеше, че нищо не може да стори. Дошъл бе тук неподготвен, все едно гол.
И ето я най-сетне истината. Той се почувства не само неспособен да се бори със следствията от войната, но и безсилен да се изправи лице в лице с тях.
Това го накара да намрази самия себе си, но неспособен да понесе подобна тежест, той намрази нея. Знаеше, че тя има право, че е най-добре да не се намесват, но въпреки това я удари, зашлеви я през лицето с такава сила, че Сутан залитна и падна.
Тя бе толкова изненадана, че не издаде нито звук, а остана да лежи на земята с длан, долепена до парещата си буза, вперила очи в него.
— Никой не може да се отнася така с мен. — Гласът й прозвуча като удар от камшик. — Махай се. Не искам да те виждам повече.
Оцветена в зелено и охра, местността се плъзгаше покрай него, вятърът обтичаше приведеното му тяло. Крис въртеше педалите, набираше скорост, удължаваше ежедневния си пробег; удвояваше и утрояваше разстоянието, което бе покривал при идването си във Франция. Посветил се бе на Тур дьо Франс изцяло, съсредоточил бе всичките си усилия върху състезанието, защото сега то бе всичко, което имаше. Да го изпусне дори за миг означаваше да бъде погълнат от черната, смразяваща бездна на отчаянието.