Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Като видя изражението му, смехът й секна и тя го тупна със свития си юмрук.
— Казвала ли съм ти, че ставаш ужасен, когато си потиснат?
Крис откъсна поглед от сенките и вместо това се загледа в зелените точици в необикновените й бадемовидни кафяви очи. Вдигна ръка и нежно отмахна косата, паднала отстрани на лицето й.
— Понякога — каза той — не знам защо съм тук. Тогава се моля да е заради спечелването на състезанието.
— Мислиш за войната, нали?
— Да.
— И какво по-точно?
— Всъщност не за войната — рече той бавно, — а за брат ми, Тери. Той е там, участва в нея. Излиза, че все пак мисля за войната. Питам се дали Тери не е ранен. Или мъртъв.
— И защо си тук във Франция, а не във Виетнам?
— Окей.
Сутан изсумтя с насмешка.
— Американци! — каза тя, сякаш тази дума сама по себе си е достатъчно силен епитет. — Казвате „окей“ и си мислите, че сте обяснили всичко. Какво въобще означава това „окей“?
— В случая — рече Крис и стана от леглото — означава „стига“.
— Никога не мога — каза тя, като се извърна, за да го вижда — да ти причиня толкова болка, колкото си причиняваш ти сам.
Той нахлузи чифт шорти и тъмнозелена фланелка с изтъркан бял надпис НАНТЪКЕТ на гърдите. Излезе в дворчето и ласкавото провансалско утро погали раменете му. Слънчевата светлина, любимата приятелка на художниците, се процеждаше през редицата изправени като стражи кипариси сякаш на отделни капки, които, подобно на дъждовните, се събираха във все по-едри мотиви, образуващи в крайна сметка цялото.
Наел бе тази малка къща в Могьо, защото се намираше в подножието на Алпите, на подходящо разстояние от Дин — град в Приморските Алпи, представляващ решителен етап от Тур дьо Франс. Крис бе уверен, че Дин ще бъде повратна точка в състезанието. Който победи в този етап, ще има най-добри шансове да спечели цялата обиколка. Затова през последните няколко седмици той бе опознал в подробности релефа на този град и околностите му.
Къщата бе разположена на планински склон. Подобно на много от старите mas, както се наричат селските къщи по тези места, тя бе обърната с лице към долината на север, отвъд която Приморските Алпи се извисяваха в своето загадъчно великолепие. Гледката бе много по-различна от тази, която се открива от богаташките вили от другата страна на планината — шеметните склонове на юг; чак до набраздената шир на Средиземно море. Крис често бе наблюдавал този изглед от лятната вила на родителите на Сутан, но при все това той не му допадаше така, както първият.
Понякога, в кристално ясни утрини, когато Алпите засилваха в лъчите на изгрева, му се струваше, че забелязва Дин да се спотаява в сенчестия планински проход, да го чака.
— Какво рисуваш тия дни? — попита Крис, като я чу да излиза от къщата.
— А ти какво пишеш?
Тя все още бе в сянката на стрехата, когато той се обърна.
— С това тяло трябва да играеш в les petits rats. — Той имаше предвид младежкия балет към Парижката опера.
Сутан прокара ръце през косата си я събра на кок — традиционната прическа на балерината.
— А вместо това насмалко да се подстрижа за монахиня.
— Никога не съм вярвал, че Сутан ти е прякор. — Prendre la soutane означава „да наденеш расо“. — От теб може да се очаква да разкрасиш произхода на името си — това създава ореол на тайнственост около твореца.
Тя се усмихна.
— Но никога няма да разбереш това със сигурност.
— Напоследък — отново стана сериозен той, — изглежда нищо не знам със сигурност.
Тя се доближи, обви ръка около кръста му.
— Освен че ще спечелиш Тур дьо Франс. — Сутан влезе в къщата, след малко попита отвътре: — Какво искаш за закуска? — Преди да успее да й отговори, тя пусна любимата си касета на Шарл Азнавур. „Точно в неин стил“, каза си той, но не се подразни. Каквато и закуска да приготви, той щеше да я изяде с удоволствие, защото тя щеше да му даде сили за изнурителния сутрешен пробег през планината до Дин. Следобед Сутан щеше да го настигне с колата и да го върне обратно.
По-късно, докато караше, набирайки скорост по виещото се шосе, той си мислеше за дома. За баща си, гордия син на земеделеца от Уелс, едва успявал да изчопли прехраната на своето семейство от красивата, но сурова и неплодородна земя.