Десетата зала

След това Тал даваше на момчетата по една голяма глътка от извисяващата вода и кланът ги гледаше как пеят, докато са в състояние да се държат на краката си, а после биваха повеждани в транс от Тал към дълбините на пещерата, покрай фантастичните, ярко изрисувани лъвове, мечки, елени и космати мамути. Момчетата се взираха изумени и по огъня в очите им Тал разбираше, че се реят редом със създанията, достатъчно близо, за да усетят топлината на телата им, да слеят душите си с техните. Пещерата изчезваше, стените изчезваха, момчетата минаваха през тях подобно на човек, минаващ през стена от вода към някакво място от другата страна на водопада. А после, когато виденията им се превръщаха в гняв, момчетата крещяха едно на друго и се биеха известно време, но старите винаги се грижеха да не пострадат.

Убоас роди само две деца, момчета, после стана безплодна въпреки желанието на Тал да има многобройно потомство. Никакви призиви към предците не направиха утробата й отново плодородна. Но пък и двете му момчета преживяха първите години и растяха здрави и силни. В живота на Тал нямаше по-щастливи моменти от онези, в които посвети собствените си синове и за първи път ги заведе в пещерата. По-големият, Мем, беше негов любимец и Тал изля знанията си в него по начина, по който жената налива новороденото с мляко. Момчето щеше да стане шаман и бъдещ водач на клана.

Мем се учеше бързо и като художник почти не отстъпваше на баща си. Двамата работеха рамо до рамо, създавайки прекрасните изображения. Ден след ден, месец след месец баща и син построяваха платформи от дървета и лози и се качваха на тях, за да достигнат високите стени и таваните. И така покриваха с рисунките си зала след зала.