Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Рисуваше очертанията на животните с мас и въглен или с бучка магнезий, но желанието му да улови истинските им цветове го караше да измисля начини да полага охри и глини по стените по такъв начин, че плътно да покрият повърхностите. Когато не успя да постигне търсения ефект с ръце, намери радикално решение, основаващо се на вярата му, че призванието му е да вдъхне живот в стените на пещерата чрез виденията си.
Дъх.
Първия път Убоас го помисли за полудял и се опита да го спре. Той смеси в каменна купа охра и глина, добави вода и слюнка и напълни със сместа устата си. Задъвка я, жабуркаше се с нея и когато плътността му се стори подходяща, сви устни, застана на крачка от стената и изплю цвета в облак малки капчици, като използваше дланта си като шаблон, за да оформи боята според очертанията. Когато искаше да изобрази козината на животното, му дойде вдъхновение да духа боята през надупчена кожа, за да оформи от струята малки точки. Беше бавна и усърдна работа, но той беше щастлив дори когато Убоас му се подиграваше ту за червения му език, ту за черните устни.
Хората от клана шепнеха и мърмореха, докато Тал ги водеше от изображение на изображение, от стена на стена. Животните на Тал имаха цялата жизненост и цветовете на животните, които познаваха така добре. Конете бяха черни и на точици, бизоните бяха изобразени в черно, червено и кафяво, гигантският бик бе черен като нощта.
Вдигна лампата в лявата си ръка, докосна гордото си сърце с дясната и обяви, че това е само началото на дългия път на Клана на бизона. Пещерата беше огромна, толкова дълга, че надхвърляше въображението им, по-тъмна и по-студена от всяко друго място на света. Каза им, че тя е дар от предците и света на духовете за него, а тъй като е водач на клана, тя е дар за тях, за да я направят свое свещено място. Ще да продължи да рисува всички важни животни, докато е жив. И ще обучава младите момчета. Отсега нататък те ще стават мъже в тази пещера. Момчетата ще пият извисяващата вода, за да се научат да бродят свободно сред създанията на земята и да се учат от тях. Той ще им покаже как да рисуват онова, което виждат. Пещерата ще бъде най-свещеното място на света и ще принадлежи единствено на Клана на бизона.
Старите кимнаха в знак на съгласие и всички останали ги последваха. Наистина, бяха обичали бащата на Тал, но неговият син бе водач, какъвто не бе имало в дългата история на клана.
Тал и Убоас си тръгнаха последни. Той тъкмо се канеше да угаси лампата с шепа пръст, когато Убоас бръкна в кесията на колана си от конски косъм и извади нещо от нея. Даде му го. Беше малка статуетка на бизон, която беше изваяла от зъба на животното, убило брат му. Тал изправи изображението в дланта си и вдигна лампата, за да го разгледа по-добре. После нежно положи едрата си длан върху главата си и остана така, докато накрая тя се разсмя и му каза, че старците ще паднат от корниза, ако не им помогнат.
Кланът се бе пръснал отвън и чакаше Тал. Той примигна от ярката слънчева светлина и спря за момент, докато очите му привикнат. Момчето Гос изведнъж посочи към долината, далеч зад реката. Очите на Тал се фокусираха към движещите се фигури — малки като мравки, но безспорно двукраки. Някакво племе се движеше през саваната, дебнейки група северни елени, които сякаш не усещаха присъствието им.
Малките фигури в далечината явно видяха или усетиха нещо, защото една от тях започна да сочи с копие нагоре към скалите. Доколкото Тал успя да види, цялата група от близо десетина души насочи копия и започна да подскача като бълхи. Намираха се прекалено далеч, за да ги чуят, явно бяха започнали да крещят, защото северните елени побягнаха. После фигурите също се затичаха към зелената гора.
Един от младежите от Клана на бизона, ловец и луда глава, отстъпващ единствено на Тал по умело хвърляне на копие, започна да призовава останалите на война. Северните елени принадлежаха на тях. Трябваше да прогонят натрапниците веднъж и завинаги.
Тал кимна, но изтъкна, че непознатите са твърде далеч, за да могат да предприемат нещо, ала в сърцето си нямаше нищо против да не им обръща внимание. Днес бе радостен ден на духовно отдаване. Щеше да има други дни, в които да се безпокоят за хората сенки.
Минаха много години.
Всеки ден, в който не ловуваше, не лекуваше или не помагаше на клана си, Тал прекарваше в пещерата, рееше се и рисуваше. И два пъти в годината, преди лова на бизона, събираше момчетата на подходяща възраст. На жълтото сияние на хвойновите лампи кланът се събираше в Залата на лова на бизони с мистичните изображения на двете стени, където човекът птица стоеше сред стадото препускащи бизони и избраното животно бе пронизано от копие, а вътрешностите му се изсипваха. Избраните момчета изпяваха молитва към предците. Отправяха молбите си със своите високи чисти гласове, а кланът в ролята на предците отговаряше с ниски, далечни ехтящи звуци.