Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Целият клан беше изпълнен с безпокойство и тревога при първото му реещо се пътешествие. Съдбата на Тал бе определена от смъртта на брат му. Баща му губеше сили с всеки ден и самото съществуване на Клана на бизона зависеше от способността на Тал да заеме мястото му и да ги поведе към бъдещето.
Желанието му да опита червената течност стана предмет на ожесточен спор. Тал беше изтъкнал, че момчето Гос било накарано да я пие от предците им, които искали да покажат на клана нов път напред. Пред очите им се осъществявал велик план. Първо бащата на Тал се разболял и изгубил сили след злополуката. После Наго бил убит от свещения бизон. И накрая Гос пил от необикновената течност, която Тал приготвил, за да спаси брат си.
Тези събития не можело да не са свързани помежду си.
Тал твърдеше, че от него се иска да се учи от извисяващата вода. Че след смъртта на баща си трябва да стане новият дързък водач на клана.
Старейшините бяха на друго мнение. Ако изгубят Тал, кой знае какво ще стане с клана? Рискът е твърде голям. Светът е опасно място. Хората сенки дебнат в горите.
Накрая бащата на Тал взе решението — може би последното си велико решение. Беше слаб телом, но умът му си оставаше силен.
Тал трябваше да продължи своето търсене.
Първия път, когато Тал погълна извисяващата вода, Убоас му каза, че ще седи до него и ще остане будна, докато се върне. Късно през нощта тя галеше косата му, опитваше се да отвръща на гърлените му звуци и докосваше сухите му устни с потопени във вода пръсти.
Когато той най-сетне се върна при нея в синкавата светлина на утрото, първите човешки очи, които видя, бяха нейните.
Посегна да докосне лицето й и тя го попита къде е бил и какво е видял.
И ето какво й каза той.
Усетил как тялото му се преобразява. Първо ръцете му се превърнали в нокти на хищна птица, после лицето му се издължило в твърда човка. С няколко леки размахвания на ръцете полетял и направил няколко мързеливи обиколки над огъня, гледайки надолу към собствените си хора, кръжал предпазливо, за да свикне с наклоните и завоите. Шепнещият вятър и лекият, не изискващ никакви усилия полет го изпълнили с радост и сърцето му запяло. Дали той е първият от клана, изживяващ подобно нещо? Или първият човек изобщо?
В далечината видял черни коне да пасат в саваната и полетял към тях, привлечен от красотата и силата им. Понесъл се над широките им мускулести гърбове, накарал ги да препуснат в галоп и да се изпотят. Летял сред тях, око до око, без да изостава. Разбира се, беше виждал коне и преди. Беше се промъквал до тях и ги бе пронизвал в хълбоците, проливайки кръвта им. Беше ял месото им, бе носил кожите им. Но никога досега не ги бе виждал. Не и по този начин.
Огромните им кафяви очи били бистри като локвички върху тъмни камъни след дъжд. В тях нямало страх, само жизнена сила, каквато не беше изпитвал. Видял собственото си отражение в тези кафяви кръгове — рамене и ръце на човек, глава на ястреб. А после прозрял отвъд отражението си, в сърцето на животното. Почувствал неговата волност и дива страст. Почувства жизнената му сила, твърдата му решимост да оцелее.
Усетил раздвижване в слабините си и погледнал към тях. Бил огромен и възбуден, готов за сношение. Чувствал се по-жив от всеки друг път.
Извил врат назад и се зареял по-високо, а конете изостанали зад него. Зорките му ястребови очи забелязали нещо. На хоризонта. Тъмна маса. Движела се.
Завил и яхнал вятъра през буйната река, към огромната равнина.
Бизони.
Огромно стадо, най-голямото, което бе виждал. Движели се като едно цяло, земята се тресяла под мощните им копита. Дали биха да го пуснали сред себе си?
Навел глава и се понесъл надолу, докато не полетял над самата земя, докато ги настигал. Задници и опашки, докъдето му стигал погледът. Очите му се изпълнили с тропота на копита.
И тогава те се разделили.
Пускали го при себе си.
Бизон отдясно, бизон отляво. Тал размахвал ръце и летял с тяхната скорост, докато не се изравнил с водачите — двама огромни мъжкари с глави като канари и рога с дължината на човешка ръка.
Докато очите на конете били пълни със свобода и дух, черните очи на бизоните преливали от мъдрост. Разговарял с тях — не с думи, а с далеч по-могъщ език. Той бил едно с тях, те били едно с него. Говорили с него за предците му и за древните им традиции. Той им говорил за своята обич и почит към тях. Казал им, че е Тал, от Клана на бизона.