Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Църквата вече беше претъпкана. Люк беше отведен на предната скамейка, където му беше запазено почетно място. Опечалените изобщо не криеха скръбта си като близките и роднините на Джеръми. Чуваха се неприкрити ридания и плач, а когато ковчегът на Пиер бе посрещнат от свещеника, който го поръси със светена вода и започна да пее De Profundis, през църквата премина цунами от скръб.
След това нямаше въпроси какво се е случило, сякаш Божията воля беше универсално обяснение, напълно успокояващ балсам. Родителите и роднините искаха Люк да знае, че Пиер е умрял, докато е вършел нещо, което е обичал повече от всичко друго на света, и че за него е било чест да бъде ученик на изтъкнатия професор Симар.
На Люк не му оставаше друго, освен да ги прегърне, да ги увери с няколко думи колко специален е бил Пиер за него, и да им каже, че при входа на пещерата Руак ще бъде поставена плоча с името му.
Люк отново беше в такси и пътуваше обратно към града, изтощен от скръб. Провери гласовата си поща; нямаше нищо, затова се обади на детектива в Кембридж, с когото бе говорил предишната вечер за Сара. Той беше обещал да провери дали в полицейските доклади за инциденти и в регистрите на местните болници се споменава името Сара Мелъри.
Намери детектива на мобилния му номер. Човекът изглежда бързаше и беше разсеян, явно зает с нещо. Каза, че в полицейските съобщения и записите на „Бърза помощ“ и болниците няма нищо за професор Мелъри, но Люк можел да бъде сигурен, че ще бъде уведомен, ако нещо се промени. Люк нямаше как да е сигурен дали детективът изобщо е направил подобна справка. Като едното нищо можеше да лъже. А когато го попита дали има някакво развитие в разследването на експлозията в Сайънс Парк, полицаят хладно го препрати към уебсайта на кеймбриджката полиция. Толкова по въпроса.
Люк се бе запознал със служителите на Юг на панихидата и когато се появи отново в офиса на „Реставраторско бюро Юг Пино“ на Рю Божон, нямаше нужда да се повтарят думите за мъка и загуба. Чувствата бяха изписани на лицата на всички; излишно бе да се отронват и от устните им.
Дори изпълнената с живот Марго не успя да предложи нещо повече от слаба усмивка. Последва я покрай кабинета на Юг, който бе запечатан като мавзолей, до кабинета на Исак Мансон по-нататък по коридора. Секретарката обясни, че Исак идва, и му предложи кафе.
Когато се върна с подноса, Люк я попита как върви работата.
— Не много добре. Исак може да обясни по-подробно.
— Носеше нещо и отвори длан да го покаже, сякаш беше бижу или някаква реликва. Мобилният телефон на Юг. Малък, тънък и модерен, точно като него. — Полицията го върна. Може би не трябваше, но го прегледах. Имаше няколко прелестни снимки на теб и Юг с две жени.
— А — промълви Люк. — Вечерята ни в Дом. Последната му вечер.
— Всички изглеждате толкова щастливи. Искаш ли ги?
Люк помълча, помисли си за тъгата, която ще му донесат, но каза, че ги иска.
— Ще ти ги пратя по електронната поща, ако нямаш нищо против — предложи Марго и си тръгна разплакана.
Исак дойде няколко минути по-късно. Влезе с разстроено изражение на лицето. След като размениха съвсем малко общи приказки, той започна развълнувано да се извинява за лошото си настроение.
— Ти му беше приятел, Люк, затова ще ти кажа, че всичко тук отива по дяволите. Разбира се, трябваше да прегледам книжата и се оказа, че бизнесът далеч не върви така добре, както го представяше Юг. Имал е големи дългове срещу активи, за да поддържа стила си на живот, нали разбираш. Фирмата едва носеше печалба, а сега, когато него го няма, всичко тръгва надолу. На червено сме. Просто не можем да продължим.
— Съжалявам. Мога ли да помогна с нещо?
— Искаш ли да ми станеш съдружник? Виж, просто се шегувам. Налага се да продадем бизнеса, за да уредим дълговете му. В момента преговарям с банкери. Това е мой проблем. Ти имаш свои. Съжалявам, че приравнявам моите грижи с твоите.
— Не се извинявай — отвърна Люк. — И за двама ни щеше да е много по-добре, ако Юг си беше жив и здрав. Благодаря, че ми отдели време. Какво имаш за мен?
— Споменах го в съобщението. Нов текст от ръкописа. Белгийският познат на Юг е дешифрирал още една част.