Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Поправете защитата! – извика Джардир, но от заповедта нямаше нужда. Изкопните защитници вече се бяха заели да рисуват знак върху нова плочка. Щяха да бъдат готови след по-малко от минута.
Демонът отново замахна и зеленоземецът отново се отмести встрани, като ударът само лизна щита му. Този път обаче демонът беше подготвен и завъртя чукана на другата си ръка като гигантска сопа. Човекът успя да се хвърли на земята и да избегне замаха, но демонът вдигна крак, за да смачка проснатото му тяло, и в този момент Джардир осъзна, че чинът никога не би могъл да се изправи навреме.
Защитниците бяха почти приключили. Зеленоземецът щеше да умре като герой и Красия щеше да е в безопасност. Джардир не трябваше да прави нищо друго, освен да забрави за мистерията около смелия северняк и да му обърне гръб.
Вместо това той нададе вик и се хвърли в нишата.
Осма глава
ПАР’ЧИН
326–328 СЗ
Каменният демон изрева и тръгна да забива ноктестия си крак в земята. Джардир се плъзна на колене под крака му, подпря магическия си щит на рамо и го вдигна над главите им.
Ударът разтрака зъбите му и разтресе гръбнака му. Усети как рамото му се откачи от ямката си и ръката, която държеше щита, увисна.
Но магията лумна и гигантският алагай падна назад, изгубил равновесие. Удари се в една от стените и защитите ѝ лумнаха, запращайки го в отсрещната стена, която също проблесна. Демонът запищя, разгневен, че го размятат като топка за игра.
Зеленоземецът бързо се изправи, сграбчи Джардир за здравото рамо и го вдигна на крака. Изкопните защитници вече бяха приключили с работата си и докато демонът се мяташе, те се запрепъваха да се измъкнат от нишата.
Миг по-късно каменният демон успя да се задържи на крака и се хвърли към тях, ала защитите на зеленоземеца озариха нощта и създанието бе отблъснато. Севернякът изкрещя нещо на звяра и направи жест, за който Джардир предположи, че е също толкова неприличен на север, колкото бе и в Красия. Той отново се засмя.
– Какви са новините от съгледвачите? – попита Джардир Шанджат.
– Половината Лабиринт е унищожен – отвърна Шанджат. – Малко воини са намерили подслон зад защитите на засадни дупки, повечето са отишли в прегръдките на Еверам. Маджах удържат шесто. Там алагаите не са успели да проникнат през защитите.
– Колко воини сме изгубили? – попита Джардир, опасявайки се от отговора.
Шанджат сви рамене.
– Няма начин да разберем преди изгрев, когато ще излязат тези, които се крият, и кай’шарумите ще направят пълно преброяване.
– Предположи – каза Джардир.
Шанджат се намръщи.
– Не по-малко от една трета. Може би половината.
Джардир свъси вежди. Подобни загуби за една нощ не е имало от Завръщането насам. Андрахът можеше да му отсече главата.
– Ако Лабиринтът се е очистил, заведете ранените в шатрата на дама’тингите – нареди той.
– Вие би трябвало да сте сред тях, Първи воине – каза Шанджат. – Рамото ви...
Джардир погледна ръката си, която висеше отпуснато от едната му страна. Беше прегърнал болката и я бе забравил. След това напомняне тя се разпищя, докато отново не я потисна.
Той поклати глава.
– Ръката може да почака. Кажи на съгледвачите да дойдат да ми докладват тук. Слънцето скоро ще изгрее, а аз искам да видя как гори тоя алагай.
Шанджат кимна и тръгна да крещи заповеди. Джардир се обърна, за да види каменния демон, който драскаше по защитите и ревеше яростно, докато се опитваше да стигне зеленоземеца. Той пък стоеше спокойно пред него и по лицата на двамата – човек и алагай – бе изписана една и съща омраза, докато се гледаха втренчено в очите.
– Какво се е случило между вас? – попита Джардир с ясното съзнание, че зеленоземецът не би могъл да го разбере.
Неочаквано обаче човекът се обърна към него, сякаш разбрал по тона му, и направи същото сечащо движение с ръка като преди. Протегна дясната си ръка и я съсече с другата точно под лакътя.
Джардир се опули, щом разбра какво му казва зеленоземецът.
– Отрязал си му ръката?!
Другите вдигнаха поглед при тези думи. Щом зеленоземецът кимна, Джардир чу жуженето на слуха, който щеше да се пръсне из града като подхванат от вятъра пясък.
– Подценил съм те, приятелю – каза той. – За мен е чест да ти бъда аджин’пал.
Зеленоземецът сви рамене и се усмихна, без да разбира и дума.