Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Каменният демон се втурна навътре и с рев се затича из Лабиринта. От дупката зад него заприиждаха демони.
Лицето на Джардир пламна, а после изведнъж се вледени. Гигантските порти на Красия не бяха виждали пробив от незапомнени времена. Дал’шарумите се озоваха в капан в Лабиринта и щяха да бъдат изловени като животни. Вината за това беше на Джардир, който не послуша зеленоземеца.
Доведох хората си до гибел – мислеше си той, без да може дори да помръдне – само гледаше безмълвно как алагаите нахлуваха в Лабиринта.
Прегърни страха, глупако! – викна той сам на себе си. – Нощта може и да бъде спасена!
– Скорпиони! – извика той. – Сменете позициите си и не спирайте стрелбата, докато затворим пробива. Каменометци! Искам камъните да смачкат всеки нахлул алагай и да затрупат входа за останалите!
– Не можем да стреляме на такова близко разстояние – каза един от каменометците. Другите закимаха и Джардир видя изписан по лицата им същия ужас, който сам бе изпитал току-що. Нуждаеха се от по-непосредствена опасност, която да ги извади от вцепенението им.
Той фрасна каменометеца право в лицето и го просна на стената, където бяха застанали.
– Ако трябва, ще хвърляте камъните с ръце, не ме интересува! Правете каквото ви казвам!
Нощният воал на човека се напои с кръв и отговорът му бе неразбираем, но той се удари по гърдите с юмрук, изправи се несигурно и тръгна да изпълнява. Останалите от мендинг сториха същото, а страхът се изпари в дейната суматоха.
Джардир погледна ний’шарума.
– Разгласи пробива.
Момчето допря рога до устните си и изведнъж у Джардир нах-лу усещане за срам и провал, задето се дава подобна заповед, докато той отговаря за битката.
Това чувство обаче бързо се изпари. Имаше прекалено много за вършене. Той се обърна към Хасик.
– Събери колкото се може повече воини и защитници и елате при портата, където ще се срещнем. Отиваме да затворим пробива.
Хасик изрева и затърча в другата посока, сякаш развълнуван от възможността да се метне в пясъчна буря от алагаи. Джардир се затича по върховете на стените към мястото, където личният му отряд се биеше под командата на Шанджат. Сега Джардир имаше нужда от подкрепата на своите хора. Даже да го ненавиждаха останалите от каджи, задето бе предал племето си, мъжете, които се бяха сражавали рамо до рамо с него, нощ след нощ, в продължение на години, все още му бяха предани до гроб.
Зеленоземецът хвърчеше след него, а на Джардир му се щеше да знае думите, с които да го отпрати, или поне да разполага с времето, за да го накара да разбере. Дори да искаше да помогне, един необучен воин само би се пречкал на мъжете от стегнатия, сплотен отряд на Джардир.
От небето отекна писък и зеленоземецът извика „Алагай!“.
Той се блъсна в Джардир и двамата се свлякоха от стената. Джардир усети по въздуха размаха на кожестите криле, които минаха точно над тях.
Той изруга, щом двамата се претърколиха в различни посоки, и отчаяно затърси мрежа, но, разбира се, такава наоколо нямаше. Зеленоземецът се изправи по-бързо и приклекна в готовност с копие в ръка, докато въздушният демон завиваше, спускайки се отново към тях.
Смел е, макар и глупак – помисли си Джардир. – Какво си мисли, че ще направи без мрежа?
Но щом демонът ги връхлетя, изведнъж зеленоземецът падна на едно коляно и намушка здраво демона с дългото си копие. Острият връх прободе тънката ципа на алагайското крило точно до раменната става и с едно завъртане той използва копието като лост, за да обърне инерцията на демона в своя полза и да го събори по гръб на стената.
Демонът не бе пострадал тежко, но зеленоземецът, без да се бави, взе каишите на щита, който висеше свободно на ръката му, и притисна защитената му повърхност към гърдите на демона.
Магията лумна при допира и разтърси съществото така, че то се замята и запищя като обезумяло. Джардир не се поколеба и заби копието си дълбоко в окото на зашеметеното създание. То зарита и закрещя, а Джардир извади оръжието си и го вкара в другото му око, след което завъртя, докато създанието не издъхна.
Зеленоземецът погледна Джардир с очи, живнали от вълнение, и каза нещо на северния си език.
Джардир се засмя и го плесна по рамото.